Счетоводството (на италиански: Contabilita; на френски: Comptabilite; на английски: Accounting; на немски: Buchhaltung) е древна наука, която е била от ключово значение за прогреса на човешката цивилизация. Най-ранните следи от счетоводни сметки и записи са били намерени в Древна Месопотамия отпреди повече от 7000 години. Древните народи използвали различни счетоводни способи за изчисляване и записване на броя добитък и селскостопанската реколта. Счетоводителите участвали в развитието на писмеността, търговията, парите и банковото дело. Счетоводната професия допринесла много за развитието на икономиката и културата и винаги заемала първостепенно място в стопанската история. Ранните форми на счетоводна отчетност имали чисто практическа роля. С появата на стоково – паричните взаимоотношения счетоводно се отчитали основно търговските разчети с доставчици и клиенти. С времето счетоводството се усъвършенствало постоянно. Постепенно били усвоявани нови счетоводни способи за отчитане и пресмятане, което довело до потребността от съпоставяне на количеството на използваните ресурси с благата и резултатите от тяхното използване. Така назряла необходимостта от точното наблюдение, регистриране и анализиране на стопанските процеси в обществото. Наред с това нуждите на бизнеса дали силен тласък за появата и развитието на двустранното счетоводство.

То възникнало през ХV век в Северна Италия в резултат на бурното развитие на търговията и на банковото дело. Вече съм писал в блога си за Първата книга по счетоводство на францисканския монах Лука Пачоли, излязла през 1494 във Венеция. Тя била революция в счетоводната наука. Книгата “Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите” е тази, която поставила основите на модерното счетоводство, като описала Венецианската счетоводна система, която днес е известна като двустранно счетоводство. Това помогнало за разцвета на италианските търговци и дало своя принос за зараждането на Ренесанса. Термините в книгата като баланс, актив, пасив, дебит, кредит, оборотна ведомост, капитал се използват в счетоводството по цял свят и днес.

Благодарение на Лука Пачоли започнало задълбочено изучаване на счетоводството. В ХІХ век Франческо Вила започнал да го развива като нова икономическа наука. Счетоводната професия се обособила като самостоятелно занятие. Били поставени основите на модерното счетоводно обслужване и специализиране на субектите, които го практикували: одитори и счетоводители, специализирани счетоводни предприятия като счетоводни къщи и кантори.

В България счетоводството започнало да се развива през ХІХ век. Автори на първата българска счетоводна книга са братята Христо и Стоян Караминкови под името “Диплография или как да се държат търговските книги”, издадена през 1850 в Цариград. През 1884 започва за пръв път да се преподава официално дисциплината “Счетоводство” в Търговската гимназия в Свищов. Така в България се появили първите професионални счетоводители.

Днес навсякъде по света счетоводната професия заема своето авторитетно и отговорно място в икономиката и обществото. Счетоводството често е наричано метафорично “Език на бизнеса”. То систематизира, обобщава и предоставя изключително важна информация за имущественото и финансово състояние на всеки стопански субект, която се ползва от широк кръг потребители: държавни органи, инвеститори, кредитори и контрагенти за взимане на управленски решения. Без счетоводството светът на бизнеса не би могъл да съществува.

Счетоводителите си имат герб в средата със слънце, везни и кривата на Бернули, което значи, че слънцето огрява стопанската дейност, везните олицетворяват баланса, а кривата на Бернули, че счетоводството ще съществува во веки веков. Така си представил герба на счетоводителите Жан Батист Дюмарше. Около герба е изписан девиза: „Наука, съвест, независимост“

за такъв герб. Обаче го намерих и го добавям към статията.

А аз съм "рожба" на туй школо

http://prikachi/images/334/9577334B.jpg