Монтекасино (на италиански: Abbazia di Montecassino) е най-стария и най-големия католически манастир в света. Това е Бенедиктинското абатство в градчето Касино в провинция Фрозиноне, регион Лацио, Италия, разположено на едноименния хълм, висок 516 m. Било основано през 529 от Св. Бенедикт от Нурсия (на италиански: San Benedetto da Norcia) на мястото на римската крепост Municipium Casium, чиито останки лежат в криптата на манастира. Неговото име носи Бенедиктинския орден, основан през същата 529. Тук около 540 Св. Бенедикт написал своя монашески устав Regula Benedicti, станал основополагащ документ за западното монашество. Той останал в абатството до смъртта си в 547. Монтекасино е сред най-значителните духовни центрове на Средновековието. През 542 Св. Бенедикт бил посетен в манастира от Тотила, Крал на остготите. В 580 при нашествието на лангобардите манастирът бил опустошен, а монасите са намерили спасение в Рим. В началото на VІІІ век той бил възстановен. Пак през VІІІ век монах в манастира бил Павел Дякон (Paulus Diaconus), теолог и историк на лангобардите. След разцвета по време на Ренесанса на Каролингите, през 883 манастирът Монтекасино отново бил разорен, този път от сарацините. През вековете бил многократно опустошаван и опожаряван по време на различни нашествия. През Х век го завзели норманите (викингите). В 1230 монасите са били прогонени от Императора на Свещената Римска Империя Фридрих ІІ Хоенщауфен. През ХІV век абатството отново преживяло разцвет. Към манастира били създадени скрипторий, училище и една от най-големите в Западна Европа библиотеки с антична и раннохристиянска литература. Известно време в Монтекасино е работил и италианският теолог и философ Св. Тома Аквински. Трима от абатите впоследствие станали римски папи. Това били Стефан ІХ, Виктор ІІІ и Лъв Х. В течение на векове абатството активно поддържало политиката на папството за установяване на господство в Европа. Манастирът Монтекасино имал големи поземлени владения и бил много богат. През Втората световна война близо до абатството се водила една от най-ожесточените битки през 1944. На 15 февруари 1944 британска бомбардировка го превърнала в руини. Скоро след края на войната Абатството Монтекасино било изцяло възстановено от правителството на Италия. То било отново осветено през 1964. Днес Монтекасино продължава да бъде действащ Бенедиктински манастир със специален статут на териториално абатство, пряко подчинено на Светия престол в Рим.