Елините (на гръцки: Έλληνες; на латински: Graeci) са нашите южни съседи от много векове. През различните времена те са носили различни имена: ахейци, данайци, елини, греки, ромеи и пак елини. Още в самото начало съм длъжен да уточня, че днешните гърци нямат почти нищо общо с древните елини. През многото столетия на изключително превратна история гръцкият народ е претърпял интензивни процеси на латинизация, славянизация, българизация, албанизация и тюркизация, които са подменили почти изцяло етническия състав на населението, което говори гръцки език. Самият съвременен гръцки език димотики силно се различава от старогръцкия. Аз смятам, че минойската и микенската цивилизации не са били гръцки. Предгръцко население на Елада са били пеласгите. На пеласгийски език е стелата от Лимнос, за която вече съм писал в блога. Голяма част от Пантеона на Олимп е заимстван от пеласгите, а също така и от траките. Елините също не са автохтонно население на Балканите. Дошли са от север, но не е изяснено в точно кои периоди. Последни от гръцките племена пристигнали дорийците. В Илиада и Одисея на Омир гърците били наречени ахейци и данайци. Битува една теория, че данайците били семитско племе, дошло от Африка. Такива исторически данни обаче няма. За сметка на това са известни древногръцки племена като еолийци, дорийци, ахейци и йонийци, като всяко от тях е говорило на собствения си диалект. Трябва да посоча още, че държава Елада никога не е съществувала. За сметка на това елините създали голям брой градове държавици, известни като полиси. Те били разположени не само на гръцка територия, а и в Сицилия, Южна Италия, по Черноморското крайбрежие и дори на Крим, в Източна Мала Азия. Отначало всеки полис имал собствено самоназвание. Вследствие на интензивния обмен между полисите през VІІІ – ІV век пр. н. е. са се формирали общо народностно съзнание, общо самоназвание елини по името на едно племе и общия език койне, познат като класически старогръцки. За това допринесли Олимпийските игри след 776 пр. н. е. Фаворит сред полисите била Атина. Важно значение в историята имала Спарта. Други известни полиси са били Тива, Коринт, Аргос, Олимпия, Делфи, Сиракуза, Пергамон, Милет. По българското Черноморско крайбрежие също били основани полиси: Дионисополис, Одесос, Месемврия, Анхиало, Аполония и Томи (Констанца) в Румъния. Днес във Варна, Бургас, Несебър, Поморие и Созопол все още живеят понтийски гърци. Все пак полисите се обединили при Гръко – персийските войни. Не могат да се отрекат постиженията на старогръцката култура и наука и особено на Атинската демокрация, тъй като те са в основата на европейската цивилизация.

След като Рим завладял Елада в 146 пр. н. е. елините били наречени от римляните Graeci (греки, по-късно греци) по името на едно от племената. От римското название греци произлиза и българското гърци. През късната Античност между 300 и 600 самите гърци също се самоназовавали Греки (Γραικοί). При Източната Римска Империя или Византия самоназванието им вече е било ромеи (Рωμαίοι), т. е. римляни. Трябва да се каже обаче, че Византия е била многонационална държава и преобладаваща част от населението не са били етнически гърци, а елинизирани траки и малоазийски народи. Това се е отнасяло даже и за самия Константинопол. При нашествието на склавините на Балканите те са се заселили чак на юг в Пелопонес, като са оставили множество топоними в цяла Гърция. Те били елинизирани. Може да се каже, че във вените на днешните гърци тече повече славянска кръв, отколкото при българите. По времето на Османската империя цялото християнско население било наричано Рум миллет (римски народ). В това число влизали гърци и българи. Пак през Османската епоха в гръцките земи се заселили много албанци, които стигнали до областта Атика. Те са известни като арванити. Православни християни са, но продължават да говорят албански. Егейска Тракия и Македония пък са населени с много българи християни и мюсюлмани (помаци). Някои от тях в Егейска Македония имат македонско самосъзнание поради активната скопска пропаганда. В Егейска Тракия пък са известни опитите на Гърция да създаде нова помашка нация, като дори е бил съставен гръцко – помашки речник. От своя страна България не прави абсолютно нищо да защити правата на българското национално малцинство в Гърция, което според изследователи надминава 500000 – 600000 души и към което трябва да бъдат добавени още над 200000 нови български емигранти. Днешна Гърция не признава национални малцинства. Гърците наричат българите славяногласни елини, арванитите са албаногласни елини, арумъните са влахогласни елини, караманлиите са туркогласни елини, а хайхурумите са арменогласни елини. Елини има още в Кипър, която на практика е втора гръцка държава в Европа. Етнически гръцки малцинства има в редица страни като България, Турция, Румъния, Италия, Албания, Украйна и други.