Свещената Римска Империя (на латински: Sacrum Romanum Imperium; на френски: Saint-Empire romain; на английски: Holy Roman Empire; на немски: Heiliges Roemisches Reich) се е формирала в 962 и просъществувала до 1806 или общо 844 години. Тя била многонационално йерархично държавно образувание в Западна и Централна Европа. В различно време обхващала изцяло или частично територии от днешните държави Австрия, Белгия, Ватикана, Германия, Италия, Лихтенщайн, Люксембург, Монако, Нидерландия, Полша, Сан Марино, Словения, Франция, Хърватско, Чехия, Швейцария.

Предшествениците ѝ са били Източнофранкското и Италианското Кралство. Нейни наследници са Австрийска империя, Кралство Прусия, Рейнска конфедерация, Съединени провинции и Швейцарска конфедерация. Отначало включвала Кралство Германия, Кралство Бохемия, Кралство Бургундия и Кралство Италия. Империята постепенно разширила своите територии. Към нея били присъединени пределите на Швейцария, Нидерландия, област Брабант. В състава ѝ били включени херцогствата Горна и Долна Лотарингия. В тези граници са възникнали феодални владения: Велико херцогство Тоскана; херцогства Саксония, Брауншвайг, Люксембург, Мекленбург, Холщайн, Померания, Вюртенбург, Щирия, Каринтия, Крайна, Савоя, Милано; ерцхерцогство Австрия; маркграфство Бранденбург, Майсен; графства Прованс, Тирол, Хенегау, Клеве, Бургундия; пфалцграфство Рейн; архиепископства Залцбург, Бремен, Бамберг, Майнц, Трир; епископства Мюнстер, Утрехт, Тренто. Към тях се добавяли различни княжества, курфюрства, абатства, свободни градове и незначителни рицарски владения. Така съставът на империята се характеризирал с изключително разнообразие. Всички феодални владения били субекти на Империята, притежаващи различни права. Свещената Римска Империя не била нито федерация, нито конфедерация, но съчетавала елементи и от двете. Властта на императора не достигнала никога до абсолютизъм, а била поделена с висшата аристокрация. Самите жители не били подчинени директно на императора, а на собствения си владетел. Империята не успяла да придобие характер на национална държава като Англия или Франция, нито да централизира във висока степен властта, която имала две нива: имперско и териториално.

Свещената Римска Империя претендирала да бъде наследник на Римската и Франкската империя. Първият Император Отон І Велики се титулувал Imperator Romanorum et Francorum, Император на римляни и франки. Въпреки, че ядрото на империята винаги е била Германия, то нейният сакрален център реално бил Рим. До ХVІ век в Рим се провеждали коронациите на императорите. Употребата на титлата Римски император е предизвикала остри реакции във Византия, където смятали, че само техният император има правото да се нарича римски. Пръв Карл Велики бил дарен с императорска титла през 800 от Папа Лъв ІІІ. След смъртта му неговата Франкска империя била разделена в 843 с Договора от Вердюн на три между синовете на Лудвиг І. Това били днешните държави Франция, Италия и Германия. Създателят на Свещената Римска Империя Отон или Ото І Велики бил от Саксонската династия. Той бил забележителен държавник за времето си. Херцог на Саксония, от 836 Крал на Източнофранкското кралство, на 2 февруари 962 бил коронясан в Рим от Папа Йоан ХІІ като Император Август. Различни династии са били начело на империята: Саксоните (962 – 1023), Франконите (1024 – 1125), Хоенщауфените (1138 – 1254), Люксембургите (1308 – 1437) с някои прекъсвания. От 1438 управлението на империята било поето от Хабсбургите. Свещената Римска Империя се развила в условията на постоянна борба между тенденциите на дезинтеграция и интеграция. Реално тя била символ на феодалната разпокъсаност на Европа. По-големите териториални образувания постепенно придобивали характер на суверенни държави, които се стремели да се освободят от опеката на Императора. Такъв пример била Швейцария, за която скоро писах. Факторите на консолидация били имперските институции като Райхстага, съда, императорския престол, както и законодателната забрана за разрешаване на конфликтите между отделните владетели чрез използването на военна сила. Немаловажен бил и имперския патриотизъм (Reichspatriotismus) и съзнанието за принадлежност към Империята и лоялност към императора. В ранния период Империята имала характер на феодално – теократична държава и нейните владетели са имали претенции за върховната власт в християнския свят. Укрепването на папския престол и борбата за притежание на Италия при същевременното увеличаване на властта на местните феодали в Германия, сериозно отслабили централната власт в империята.