Кападокия (на гръцки: Καππαδοκία; на латински: Cappadocia; на староперсийски: Katpatuka /Земя на красивите коне/; на арменски: Գամիրք) е историческа област в Мала Азия. Намирала се е в Централен Анадол между древните страни Понт, Армения, Киликия, Ликаония, Галатия и Фригия по поречието на река Халис. Пръв за Кападокия бил писал Херодот. Древната земя има богата и превратна история. От ХХV до ХІХ век пр. н. е. била населявана от хатите. През ХХІV век пр. н. е. военен поход в Кападокия извършил Саргон Акадски. Около 2000 пр. н. е. значително влияние в Анатолия (Анадол) имали асирийците. В ХVІІІ век пр. н. е. Кападокия била завладяна от хетите и станала център на Хетската империя. След нейното падане в ХІІ век пр. н. е. тя била наречена страната Табал, която била подложена на набези от страна на асирийците. В 585 пр. н. е. е била завоювана от Мидия, наследена в 550 пр. н. е. от Ахеменидска Персия. Кападокия станала арена на битките между Шахиншах Кир Велики и Лидия, която покорил в 546 пр. н. е. В Персийската империя Кападокия била разделена на две сатрапии: Велика Кападокия в средата на Мала Азия с главен град Мазака и Мала Кападокия по Черноморското крайбрежие с главен град Синоп. При управлението на Артаксеркс ІІ те се наричали Кападокия и Пафлагония. През 333 пр. н. е. е била завладяна от Александър Македонски. В 301 пр. н. е. Ариарат ІІ основал Царство Кападокия. То останало в зоната на влияние на диадоха Селевк Никатор и понтийските царе. В 255 пр. н. е. той приел царски титул. В 193 пр. н. е. Цар Ариарат ІІІ Благочестиви взел участие във войната на Антиох ІІІ Велики срещу Рим. След смъртта на Цар Ариарат ІV Кападокия се оказала под властта на Царство Понт (156 – 131 пр. н. е.). По време на Митридатовите войни Кападокия станала един от важните полигони на военни действия. В 93 пр. н. е. страната била завладяна от Велика Армения на Цар Тигран ІІ. В 17 от н. е. Кападокия била подчинена от Рим и влязла в състава на империята като римска провинция. Тя била обединена с Понт и Армения. В 74 Галатия, Понт и Кападокия били обединени в провинция Галатия. В 114 част от Кападокия е станала част от провинция Армения. През 231 и 240 Кападокия била опустошена от Персийския Шахиншах Ардашир (Артаксеркс). От 260 до 273 Кападокия била част от Палмирското царство на Кралица Зеновия Септимия. От І век започнало разпространение на християнството. От 395 Кападокия официално станала част от Източната Римска Империя (Романия, Византия). Тя била част от темата Кападокия – Кесарея. През 394 – 395 хуните нахлули в Кападокия и Сирия. В 515 – 516 Кападокия, Армения, Понт и Галатия били опустошени от савирите. В 610 персите завзели Кесарея. В 726 арабите завладели Кесарея и Кападокия. В 950 и 957 ромеите взели две победи в Кападокия над арабите. През тази епоха Кападокия се населявала от арменци, гърци, кюрди. Силно влияние оказвало Арменското царство на Багратидите със столица Ани. В 1071 Византия загубила провинцията след битката при Манцикерт със селджукските турци. Кападокия станала част от Иконийския султанат (Рум) на селджукските турци. В 1096 Кападокия се оказала на пътя на кръстоносците от Първия кръстоносен поход. От края на ХІІІ век Мала Азия постепенно била завладяна от османските турци. Кападокия станала окончателно част от Османската империя в 1515 за повече от 400 години. В 1915 геноцидът над арменците засегнал и Кападокия. В 1923 е била извършена и депортация на гръцкото население от Кападокия. От 1919 е част от Турция, а от 1923 официално е в Република Турция. Днес митичната и живописна Кападокия е една от най-посещаваните области от чуждестранните туристи в Турция. От 1985 тя е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.