Жоаким (на португалски: Joaquim) беше нашия португалски приятел от Франкфурт. Ресторантът му Restaurante Iberico (Рищауранте Иберику) се намираше на метри от квартирата, в която ние с брат ми отсядахме четири поредни години. Отидохме в това заведение още първата вечер. Посрещна ни на прага и ни настани на най-хубавата маса. За “Добре дошли” ни поднесе като комплимент от заведението малки чашки с португалска ракия Медроньо, която беше много пивка и ароматна. Заговори ни и още от първата вечер се сприятелихме. Жоаким знаеше испански, но не говореше добре немски. Разговаряхме с него на някаква странна смесица от испански, италиански, немски и португалски, но въпреки всичко се разбирахме добре. Жоаким беше фен на Спортинг Лисабон. Когато разбра, че брат ми е зодия Лъв, го прегърна и му каза, че са Доиш леаниш (Два лъва). Жоаким не ни даваше да избираме от менюто, а всеки път ни приготвяше нещо специално от португалската кухня заедно с хубаво португалско вино. Няма да забравя една португалска паеля, поднесена в нещо като гювече. Буквално облизахме пръстите си. Португалските салати също бяха много вкусни. Стана традиция да ходим в ресторанта на Жоаким първата и последната вечер от престоя ни във Франкфурт по време на панаира. Той беше запомнил имената ни и това, че сме от България и всеки път ни посрещаше не като клиенти, а като скъпи гости. Жоаким беше много сърдечен. Всеки път сядаше на масата при нас и си говорехме като стари приятели, въпреки, че заведението му беше пълно всяка вечер. Четири поредни години той всяка вечер ни изпращаше до вратата, като за довиждане отново изпиваше с нас малка чашка. Посещенията ни на неговия иберийски ресторант бяха истински празник. Като спомен ни останаха снимките, които си бяхме направили заедно с Жоаким.
Йоаким ми звучи като Яким- Иаким Но има и елемент на радост?
Имаш ли представа, как стоят нещата?
Бъди здрав!