Звукът Ъ е една от големите разлики между българския и славянските езици. В действителност в нито един славянски език няма такъв звук и буква. В руската азбука има буква Ъ (твьордый знак), но тя всъщност не представлява звук и реално не се чете. В старобългарския език обаче еровете Ъ и Ь са означавали съвсем други звуци. С буквата Ъ (Ер голям) се е записвала кратката гласна между О и У, а с Ь (Ер малък) означавали кратката гласна между Е и И. Съществувала е буквата ЪI, която е предавала звук ЬI (на руски: еры), който присъства и днес в някои славянски езици, но този звук реално стои по-близо до И. При стария ни правопис в Царство България звукът Ъ се е предавал с две букви: Ъ и Ѫ (Голям Юс). Всъщност в много български говори и диалекти неудареното А също се произнася като Ъ. За съжаление при правописната реформа от 1946 буквите Ѫ (Голям Юс) и Ѣ (Двойно Е) са били премахнати от нашата азбука. Пак за съжаление при създаването на новата македонска азбука през 1944 буквата Ъ е била преценена като прекалено българска и не е била включена в правописа. По този въпрос е имало обаче голям спор. Въпреки това и днес в Македония звукът Ъ продължава да се произнася от повечето хора. В старобългарския език буквата Ѫ (Голям Юс) предавала носовката О^н. Такъв звук днес има само в полски, френски и португалски език. С развитието на българския език този звук се е изяснил в звука Ъ. Преди са наричали буквата Ѫ още Широко Ъ. При стария ни правопис е имало правила за това кои думи са се пишели с Ъ и кои с Ѫ. Звуци, подобни на Ъ, имат някои европейски езици, например английски, румънски, албански, португалски, турски и някои италиански диалекти, но те не съвпадат напълно с ясното българско Ъ. Букви, предаващи звуци, близки до Ъ, в Европа имат само румънски, албански и турски. Звукът Ъ очевидно има явен древнобългарски произход, защото той никога не е съществувал в славянската реч. Самото начертание на буквата Ъ също е дошло от древната българска писменост. Така буквата и звукът Ъ представляват един ярък символ на българската традиция и националната ни идентичност, с който можем само да се гордеем. Затова никак не е случайно, че звукът Ъ присъства в името на нашата държава БЪЛГАРИЯ и на народа ни БЪЛГАРИ.

Точно този звук ни отличава, Лазаре. Малко народи го изговарят и имат в езика си.

не знаех това за тази буква

туй ми хареса!

Надявам се добре да съм го обяснил.

Е,приятелю,налага се малко да те поправя. "Ъ" като буква вече го няма извън Българския,но като добре произносим звук си го има във всички "славянски" езици,та даже във френски,английски,немски и пр. Ето примери: в руския "език" (Бълг. диалект!) и днес има думички МЪЙ,ВЪЙ,ТЪЙ и пр.,където "Ъ"-то е под ударение така,както са им го дали дедите ни. Същото се отнася за етнонима СЪРБИ в Сърбия-ако днес те се стараят да избягват "Ъ"-то,не така е било в миналото,понеже до преди 180 години все още са си го изписвали. В думи като ХЪРВАТСКА и ПЕТЪР в хърватския език "Ъ"-то се чува съвсем ясно, ПРСКАВЕЦ и ГРДИНА в Чехия, ПШЕМИСЪЛ в Полша и т.н.

В сърбохърватски, чешки, словашки няма Ъ. За сметка на това има сричкообразуващи звукове Р и Л. Затова имат думи без гласни, като ВЛК например. Това се опитват да правят и в Македония, но там повечето хора ясно произнасят Ъ. В руския ы е съвсем различен звук, близък до И. Само ние го произнасяме като ЪЙ, защото го нямаме в езика си. Имало го е в старобългарския - ЪI. Така че нека аз да те поправя в случая. А звуците в немски, френски, английски са доста различни от българското Ъ. Виж статията ми за международната фонетична азбука. Тези звуци се обозначават със съвсем други символи.

"Ъ"-то е ясно произносим звук в повечето "славянски" езици и гактът,че някои искат да си крият главите като щрауси от този факт не означава,че той не съществува. Голямото струпване на съгласни води до неизбежната поява именно на този звук- не на "И", "О" или "А". "Сърбохърватски" език няма- има сръбски и хърватски,и в 2-та езика "Ъ"-то се среща ясно произносимо в отделни диалекти при хърватите- и в литературната им норма! Бил съм преди години в Русия и общувах известно време с руснаци- никой не казва "ТИ", "МИ" или "ЧАТИРИ",всички си казват ТЪЙ, МЪЙ и ЧАТЪЙРИ. Слушал съм лично французи как говорят във филмите на Луи дьо Фюнес: "Ъ"-то се чува съвършено ясно в много думи,от които си спомням само случая с МОСЮ МАРЕШАЛЬЪ,както буквално я произнасят там!

Често съм слушал хърватския говор (хърватски диалект на Българския!) във филма "Хърватските крале". От него научих нещо,което до тогава изобщо не знаех: хърватите произнасят по-чисто и по-ясно "Ъ" дори от сърбите! Много пъти с удивление забелязвах,че те не казват ХАРВАТСКА или ПЕТАР като тях,а си казват направо ХЪРВАТСКА и ПЕТЪР,а това страшно много ме впечатли и ми стана ясно,че скриването на звука "Ъ" от езика им се прави от чуждестранни научни спекуланти,които целят да ги разделят от нас!

Начинът,по който се обозначава (изписва) "Ъ"-то в английския и френския не е съществен- важно е дали народът го произнася в говоримия си език или не го произнася! Всекиму е ясно,че сакати азбуки като гръцката и латинската не стават за неговото изписване- за такова нещо става само Българската а в Русия има диалектни области,в които "Ъ"-то ежедневно се употребява от тамошните "славяни" (т.е. Българи)!

няма да споря повече за звуците, защото наистина е много субективно кой как ги чува. Аз съм се опитал да се придържам към фонетиката като наука и фонетичната таблица.

Благодаря за конструктивното мнение приятелю,с мислещ човек като теб е винаги приятно да се общува!

Явно мислите с голямата си глава - на раменете , не сте от онези празноглавите.
Благодаря!

Надявам се да е така.

И на мен ми е приятно да общувам с интелигентни хора.