Въпросът за етническия състав на българите е не по-малко дискутиран от този за произхода им. Всички сме учили в училище, че българският народ се е формирал в резултат от сливането на славяни, траки и прабългари. Разбира се, славянският елемент бил преобладаващ, защото това беше времето на вечната дружба със СССР. Нещо повече, България беше славяно – българска държава. Сякаш Канас Юбиги Аспарух си е нямал друга работа, освен да дойде южно от Дунав, за да създаде държава на славяните, които очевидно не са могли сами да си направят такава. В тези времена ролята на българите беше напълно принизена. След като са създали държавата, те просто се претопили в славянското море, оставяйки след себе си само името си. Истината, разбира се, е доста по-различна от казионната история. Първо, Аспарух въобще не е създавал нова държава. Той просто е разширил територията на неговата част от Стара Велика България южно от Дунав, завладявайки цяла Мизия след битката при Онгъл. Второ, той далеч не е водил със себе си една малка орда. Според някои днешни учени българите на Аспарух са наброявали не по-малко от 200000 – 300000 души. В земите на юг от Дунав той заварил етнически смесено население. То се състояло от остатъците от многобройните някога тракийски племена (които са били латинизирани на север в Мизия и елинизирани на юг в Тракия); потомците на по-рано заселени готи; склавини и анти, дошли през VІ – VІІ век и естествено, други българи, които вече се били заселили тук от ІV до VІІ век. Това, което веднага направил Аспарух, днес наричат етническо прочистване. Той преместил Седемте Склавинии (или Седемте славянски племена) в територията на север от Дунав, вероятно в Карпатите, за да пазят границата с аварите. Северите пък пратил да охраняват старопланинските проходи. За тях не е доказано, че са били славяни, по-скоро са били готи. В така опразнената Мизия се заселили българите. Това сочи, че народът, който Аспарух водил със себе си, бил многоброен. Така още в Дунавска България на Аспарух категорично е преобладавал българския елемент. По времето на Канас Юбиги Пресиян тя се е обединила с Куберова България, което още повече увеличило дела на българите. Завоюваните по-късно територии в Тракия също били населени с българи заедно с траки, славяни и ромеи. С приемането на християнството и налагането за официален език на склавинския, в България се е получила така наречената диглосия (двуезичие). Книжовен език станал този на склавините. Той бил списван на новата българска писменост (отначало на глаголица, а след това на кирилица). Преобладаващата част от населението обаче продължила да говори на древния български език и дори да ползва древната българска писменост. Това продължило до ХІІ век, когато тези два езика са се смесили окончателно и се появил новобългарския език, който говорим и днес. Така в езика навлезли огромен брой думи от древния български език, който надделял в граматично отношение. Така българският език от синтетичен се превърнал в аналитичен, като са изчезнали постепенно падежите. Те били заместени с предлози. Появил се задпоставния определителен член, който съществено ни отличава от славянските езици. По време на Канас Юбиги Крум сме завладели територии северно от Дунав, населени с авари, които постепенно били асимилирани. По-късно тук са се заселили печенеги и кумани, които също били асимилирани, без това да се отрази изобщо на етническия състав на българите. Той останал относително непроменен от Х век до наши дни. Не са оказали никакво влияние също византийското и османското владичество. Така днешните българи продължаваме да сме наследници в най-голяма степен на древните българи и в далеч по-малка степен на траки, готи и славяни.
Логиката е следната: славянският език, сходен с този на чехи, руси и ляхи е преобладавал. Заради това името Владимир (Расате) е популярно и далеч зад Карпатите, които давате като граница, а Борис Кръстител, е също понятно във Варшава, Прага и Москва а значи и родът му е бил славянски. Това се свързва и с наличието в Именника имена от преди клането при покръстването, които не говорят нищо, не са разбираеми в горните столици.
Поздрави!
Защо православните власи не са повлияни и не са приели славянска реч, независимо от множеството славяни и принадлежност към България.
Защо българите не са ползвали персийски писмена, а са пишели "чъртами и резками"
Това леко се обяснява с принадлежността им към безписмен тюркски народ.
27.08.2020 12:40
Ако държите да произхождате от известен народ, приемете монголите за корен- няма по- голяма империя от тяхната. Все пак историята свързва факти, а не комплекси и компенсации и в т.см. теорията (наблягам- теория) за тюркския произход обяснява повече факти. И аз имам симпатии към иранската теория, но тя не отговаря на по- горните ми въпроси.