Българският народ е уникален по своя произход, етнически състав, език и история. Независимо от това по стечение на историческите обстоятелства той има много близки и далечни роднини. Българските роднини са както по езикова, така и по кръвна линия. Естествено, най-близките ни роднини са нашите братя македонци. Без значение от това за какви те се смятат, всички те имат исторически доказан български произход. Тук нямам предвид българската диаспора, която се състои от етнически българи, пръснати по цял свят. Българският език има различна граматика от славянските езици. Въпреки това в лексиката му преобладават думите със славянски корени. Така в езиково отношение ние сме роднини със славянските народи: сърби, хървати, словенци, бошняци, черногорци, поляци, кашуби, чехи, моравци, словаци, лужишки сорби, украинци, белоруси и русини. Близки сме по език и с русите, макар те да нямат славянски, а угро – фински  произход. Причината е, че техният език е изкуствено създаден на основата на старобългарския език с примесена угро – финска и тюркска лексика. Относително близки по език сме и с власите и молдовците, тъй като дори в днешния румънски език 37% от думите са с български корени. По-сложен е въпроса с кръвните ни роднини. Много българска кръв тече във вените на гърци, сърби и румънци. Това са потомците на асимилираните българи в тези три страни. По-далечни роднини по кръвна линия имаме в иранския свят, тъй като българите сравнително рано са се отделили от него. Българите са били родствени на алани, скити и сармати. Днешните ирански народи, чиито далечни роднини се явяваме са: осетинци, смятани за потомци на аланите, перси, пущуни, таджики, кюрди, белуджи и по-малки народи като заза, лури, тати и талиши. С тези народи ние имаме общ арийски произход. Наистина не е много престижно да сме дори далечни роднини с афганистанците, чиято страна е в разруха, но това е историческата истина. Още повече, че именно в Афганистан се намира град Балх, сочен като столица на Балхара. От другата страна стои една древна страна като Иран (Персия) с богата история и култура, с която имаме немалко паралели. Имаме доста общи думи с езиците фарси, дари, пущу и кюрдски, големи прилики в народните носии, шевиците и народната музика, особено в неравноделните тактове. Освен това си приличаме с тях и от антропологична гледна точка. Нови доказателства за тези сходства добави експедицията “Българи - Прародина” в 2008. Това обаче не означава, че одобрявам реакционното управление на аятоласите в Иран. Същевременно е много спорно дали имаме кръвна връзка с хората, живеещи в Татарстан, Башкирия, Чувашия, тъй като не са правени никакви изследвания доколко населението на тези републики в Руската федерация са наследници на волжките българи, макар там да има много желаещи да се пишат като българи или булгари. Моето мнение е, че през вековете там е имало подмяна на българите по време на Златната орда с новозаселили се кипчаци (половци, кумани), неправилно наречени татари. За съжаление с тях не сме роднини.