Никифор I (на гръцки: Νικηφόρος) бил византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815. Роден бил по времето на император Константин V Копроним. Участвал в свикания от императрица Ирина през 787 църковен събор. След това напуснал своята служба, основал манастир и се оттеглил в него. До нас достигнали няколко съчинения на патриарх Никифор, от които за българската история са особено важни неговата Хронография и Кратка история. Ето какво написал той за българите:

“Сега е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи, за произхода и устройството им. Около Майотийското езеро, по реката Куфина била разположена отдавна още така наричаната Велика България и [обитавали] така наричаните котраги, които са едноплеменни с тях. По времето на Константин, който умрял на запад, Куврат, който бил господар на тези племена, умрял, като оставил петима сина, на които той завещал по никакъв начин да не разделят обиталищата [си], за да могат с благоразположение един към друг да запазят това, що е под тяхна власт. Те пък, като малко ги било грижа за бащиното завещание, след кратко време се разделили един от друг и всеки от тях откъснал със себе си своята част от народа. Първият от тях син, наречен Ваян, останал според заръката на баща си в земята на прадедите си чак досега; вторият, наричан Котраг, преминал реката Танаис и се заселил срещу него; четвъртият преминал през река Истър в Панония, която днес се намира под властта на аварите, като се заселил сред местните племена чрез подчиняване; петият пък, като се установил в Равенския Пентаполис, станал поданик на ромеите. Последният от тях, третият брат, на име Аспарух, като преминал реките Данапър и Данастър, се заселил в местата около Истър, като заел една изключително удобна за заселване местност, наричана на техния език Огъл, недостъпна и непревземаема за враговете. От една страна отпред тя е оградена от това, че пред нея се намират теснини и блата, а пък отзад тя е защитена със стени от непристъпни стръмнини. Именно поради това, че народът така се разделил и разселил, племето на хазарите, живеещо в областта, наричана Верилия, в близко съседство със Сарматия, често го нападало. И като преминало през всички области, които лежат отвъд Евксинския Понт, проникнало през всички земи чак до морето. И веднага след това подчинило Ваян и го принудило да плаща данък. 

А пък Константин, понеже той научил, че народът е разположил шатрите си на Истър и че същият подлага на опустошение разположените в съседство земи, които се намирали под властта на ромеите, прехвърлил [добре] въоръжена армия в Тракийската област и след като съоръжил също така и флот, се отправил срещу този народ, за да се отбранява. А пък българите, след като видели многобройността на конницата и корабите, поразени от страха вследствие на неочакваността и безнадеждността, избягали в своите укрепления и останали там четири дни. И понеже ромеите не могли да завържат с тях сражение поради непроходимостта на местността, те се съвзели и се окуражили. А пък императорът, като боледувал от подагра и страдал много остро, отплавал за град Месемврия, за да се лекува; той заповядал на военачалниците и на войските да обсаждат укреплението и да направят всичко възможно за отблъскване на този народ. Но тъй като от някого била пусната мълва, че императорът избягал, обезпокоени от нея [т.е. от мълвата], ромеите, без да бъдат преследвани от когото и да било, се обърнали в стремително бягство. Като видели това, българите започнали упорито да ги преследват и тези от тях, които заловили, те избили, а мнозина ранили. След като стигнали до Истър при така наричаната Варна, близо до Одисос, и като стигнали до лежащия по-високо материк, те видели [естествено] укрепеното и сигурно положение на това място, от всички страни оградено от реката, и поради неговата непроходимост се разположили там. Те властват и над живеещите наблизо славянски племена и едни [от тях] поставили да охраняват от намиращите се в съседство авари, а пък други [от тях поставили] да наблюдават намиращите се наблизо ромеи. А между това след като се укрепили и се засилили, те [започнали] да опустошават селата и градовете на Тракия. А пък на императора, който виждал [всичко] това, се наложило да сключи с тях договор с условието да им се изплаща годишен данък.”

Аналогични сведения за българите ни дава и Теофан Изповедник. Публикувам това в отговор на твърдението на един блогър, че разказът на Теофан бил приказка за Кубрат и петте му сина. Хрониката на Патриарх Никифор І е доказателство, че това не е така. Стара Велика България е съществувала съвсем реално и Дунавска България се явява нейно продължение.

Благодаря за вниманието. И кое показава, че това не е приказка? Баснята на Езоп, роден 14 века преди Никикифор в Несебър се учи и днес по целия свят и всеки би разпознал варианта й разказан от Никифор. А по онези векове е било модерно да я раказват в най-различни варианти. Тук някой я разказа за остроготи ли беше с трима сина.

А българите изпълвали ли са Тракия и Панония през 499г и 504г? Или родените 300 години летописци преди Никифор и Теофан лъжат масово?

какво пише самия Теофан за българите през 531г:
Тая година (531) се възбуниха в Скития и Мизия . . .българите два царя с много българи и друнги. Военачалници бяха на Мизия Юстин, а на Скития Баударий. Те излезли срещу българите, завързали сражение и военачалникът Юстин паднал в боя. Наместо него бил направен военачалник Константин Флоренцион: Българите навлезли чак до Тракия. Срещу тях излезе военачалникът на Илирия Ак, хун, който е приет от свещеното къпане (кръщене) от императора. Ромеите заградили българите и избили много от тях, отнели им всичката плячка и, като убили двамата им царя, нанесли с храбростта си блестящи победи. Когато зарадвани се връщали от сражението, други българи ги посрещнали и уловили с примка. Годила разсякъл примката с меч и избягал, а Константин и Ак били живи заловени. За Константина били дадени хиляда монети, та се завърнал в Цариград. Ак бил заведен в собственото си отечество с други пленници.

Кога си измисля Теофан - за 531г или за Кубрат?

че написаното за 531 въобще не влиза в противоречие с написаното за 680. Това, че на Балканите е имало българи още в ІV - V - VІ век не отрича съществуването на Стара Велика България.

казва "произхода на българите", т.е. на всичките българи. Теофан и Официялната ни история го твърдят също така. Иречек който тогава, преди 1878-ма е бил на 22 години го твърди така. Златарски го твърди така, плюс, че Кубрат е умрял 642г. Аспарух се ражда 640г, значи е бил на две години като е слушал приказка за съчки и е повел конница към България??!

Аз ще сканирам приказката и от Теофан и ще ги разгледаме дума по дума, но сега вниманието ми е в това да OCR-вам ЛИБИ 1. Всъщност и Теофан и Никифор освен, че са мразели българите, не са се концентрирали много върху нашия произход, и без свян са редили измислици противоречащи си на съседни страници. Но доказателства че това е приказка се намират в летописците като Марцелин, както и в археологията - как толкова гърци и евреи около Фанагория с писменост не са разбрали в коя държава живеят, как гроба на Кубрат се оказа фалшификация, ако българите са водили масови войни тук от 499г.? Как хазари и византийци са допуснали да си прави някой държава там просто ей така?

че свети Никофор се явил насън на българка от Трявна и той ще пази, казал й България и Гърция от Ковид 19 да не взима застрашителни размери. Съобщиха по вестниците и името на жената, но го забравих. Сега му се моля всяка сутрин да ни помага.

стига с тази Фанагория. Разбрахме се, че не е била българска столица. Но Стара Велика България е била документирана в достатъчно източници, за да бъде отричана. Не е ли? Как така българите са били по едно и също време в Панония, на Балканите, Приазовието и в Кавказ? Много просто. Те са били много, както свидетелства хазарския хаган Йосиф.

e била документирана само при Теофан, Никифор, може би от Йоан от Никиу и от никой друг.