Македонизмът е антибългарска идеология, създадена от сръбския политик Стоян Новакович. Ето откъде е започнало всичко. Той пише: 

Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма. Македонизмът като такъв няма с какво да се удържи, той няма елементи за развитие и по естественият ход на развитие, в часът когато българщината се отдели, сърбизмът ще му помогне (на македонизмът) и същият ще се смеси с него. 

Явява се съставна част от великосръбската идеология съгласно “Начертание” на политика Илия Гарашанин. Най-общо македонизмът може да се определи като антинаучна идеология, според която българите, населяващи историческата област Македония, са нещо различно от българите в историческите области Мизия и Тракия. Македонизмът твърди, че те са македонци, които са различна нация от българите и които говорят на различен, македонски език. В македонизма е заложено още от самото начало едно противоречие, което не дава отговор на въпроса относно произхода на македонците: дали те произлизат от античните македони на Филип и Александър или от славяните, населявали някога областта Македония. Основна теза на македонизма е, че Цар Самуил бил първия македонски цар. Проблемът на македонизма обаче е, че няма никакви писмени исторически извори нито през Средновековието, нито през Османското владичество, в които да става дума за някакви македонци и то различни от българите. Главна характеристика на македонизма е неговята ясна антибългарска насоченост, съчетана с кражбата на българската история. След Втората световна война в новосъздадената Народна Република Македония и в Югославия македонизмът е приет за официална идеология, а българите там били обявени за македонци. Приет е антибългарския закон за Македонската национална чест. Българщината в Македония е преследвана. Всеки, който си е позволил да се обяви за българин, е репресиран, изпращан в концлагера Голи оток или направо убит. След разпада на Югославия в Република Северна Македония се редуват на власт Социалистическата партия (СДСМ) и ВМРО – ДПМНЕ, но и двете продължават да изповядват македонизма като национална доктрина.

Историческата истина е, че още от ІV – V век в областта Македония започват да се заселват за постоянно именно древните българи, а не някакви славяни, които отиват на юг към Пелопонес. Оттогава Македония си е чисто българска област. Тук през VІІ век се създава Втората българска държава на Балканите на Канас Юбиги Кубер, която впоследствие се обединява с Аспарухова България. Неслучайно именно тук е възникнала и Охридската книжовна школа след приемане на християнството и новата българска писменост. Оттогава до ХХ век историята на Македония е българска. Едва след 1945 започва изкуственото създаване на нова македонска нация на базата на антибългарската идеология македонизъм. Българите са обявени за фашисти и татари. Това за съжаление продължава вече цели 77 години. Националното самосъзнание на поколенията македонци оттогава досега е промивано. Независимо от това българщината в Македония не бе напълно заличена. Немалко македонци се обявиха официално за българи въпреки репресиите. Над 100000 македонци взеха български паспорти. Създадоха се няколко български дружества и организации, които се борят за правата на тези, които се смятат за българи в Македония. Точно те трябва да бъдат категорично защитени от българската държава.

Отново за съжаление досега България не намери правилен подход към българите в Македония и не съумя да отговори адекватно на македонизма. Външната ни политика спрямо Македония е непоследователна и противоречива. България не успя да обясни на европейските партньори, че смята преобладаващото население в Македония за българско или поне такова с български произход, чиято националност е насила сменена. Правата на българите в Македония все още не са добре защитени. Именно тук трябва да бъде насочена българската политика. Това е така ясно. България трябва да поиска безусловно признаване на българите в Северна Македония, като те бъдат записани в Конституцията на страната и ясни гаранции, че те повече няма да бъдат преследвани заради българската си принадлежност. Същевременно обаче, интересът на България е Македония да бъде приета в Европейския съюз. Обратното, Македония да не бъде приета в ЕС, е в интерес само на Русия и Сърбия. Ето защо смятам, че ветото за започването на преговори трябва да бъде вдигнато. Естествено, само срещу надеждни гаранции, че българите ще бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония и това, че всички, които се чувстват българи там, повече няма да бъдат преследвани. Бил съм веднъж в Македония и съм се срещал и говорил с местни хора. Повечето обикновени македонци имат добро чувство и отношение към българите и България. Някои казват “наши ора сме”, други знаят, че са българи, но не смеят да го заявят открито поради страх от неприятности и репресии, а трети казват, че са наясно с българския си произход, но се чувстват македонци. Едва когато този страх изчезне, все повече македонци ще поискат да научат истината за произхода си и да заявят, че са си българи или поне да приемат този произход. Чак тогава България и Македония ще могат да се сближат реално и постепенно ще изчезне езикът на омразата. Никога няма да забравя Дядо Велко от Скопие, за който съм писал в блога си и който не спираше да повтаря “Майка България”. С тези хора ние наистина сме един народ и затова сме длъжни да ги приобщим към нас. 

А ето и официалните документи за създаването на македонския език, азбука и правопис. Можете да обърнете внимание, че са писани с българска пишеща машина и че са използвали буквата Й. Македонският език е единствения в света, който има рождена дата и място: това е манастира Прохор Пчински, а датата е 2 август 1944 година. Ето и един македонски виц: 

Македонскиот jазик имал 100 диjалекти и сите биле бугарски.