От началото на войната на агресора Русия в Украйна мисля, че има едно важно нещо, което ще трябва задължително да се направи в България и това е ДЕРУСИФИКАЦИЯ на държавата и обществото ни. Това се налага и защото след 1989 у нас не е извършена десъветизация като в другите страни от Източния блок. Нещо повече, то тя ще трябва да се направи по програма, която да е изготвена специално за целта по примера на Полша, така че да не се пропусне нещо важно. Нещо подобно вече е в ход и в Украйна. Трябва да призная, че България се намира в ситуация на тежка зависимост от Русия не само в икономиката, но и в много други отношения. НАТО вече обяви Русия за основна заплаха за мира. Затова трябва да сведем до минимум отношенията ни с тази агресивна и токсична държава, която ни смята за неприятел.

Русия продължава да изисква от България “вечна благодарност” за така нареченото освобождение и да ни го натяква при всеки удобен случай. Като българин аз искам да се сложи край на това положение. Аз лично няма за какво да съм благодарен на Русия. За руско-турската война от 1877 – 1878 България си е платила със злато за окупацията, за което има издаден нарочен указ на Княз Александър ­І Батенберг. За така нареченото повторно освобождение от Втората световна война мога само да кажа, че СССР ни е обявил война на 5 септември 1944, като след това окупацията ни от Червената армия е продължила до юли 1947, като цялата издръжка за тази окупация е била поета от българска страна.

Голяма част от българската икономика, като по мнението на някои това стига да една трета, се намира в руски ръце. Особено боде очите присъствието на руската рафинерия Лукойл Нефтохим и руския анклав Росенец край Бургас. Задължително е България да си върне суверeнитета върху тази територия, където се намира и палата на Ахмед Доган. Колкото до рафинерията, мисля, че тя трябва да се национализира, тъй като от много години не плаща данъци и да се продаде на сериозна западна петролна компания.

Много страни вече конфискуваха недвижимо имущество, яхти, банкови сметки и фирми на руски олигарси. Какво пречи това да се направи и у нас? България е осеяна с доста голям брой руски и съветски паметници, които нямат място в една уважаваща себе си страна от Европейския съюз и НАТО. От тях най-неприемливи са Паметниците на Съветската армия в София, Пловдив и Варна, известния като МОЧА (Монумент на Окупационната Червена Армия) в центъра на София, Альоша на хълма в Пловдив и бетонното чудовище във Варна, които ни унижават като нация и подтискат националното ни самочувствие. Дали ще бъдат премахнати или поне преместени, за мен е все едно.

Хиляди улици и площади в България носят съветски и руски имена, което е недопустимо. Имаме си достатъчно национални герои, на които те да бъдат кръстени. Категорично не приемам най-големият храм на Балканите да носи името на Александър Невски, който в края на живота си е приел исляма. Или пък Граф Игнатиев, който е настоявал за обесването на Васил Левски. Храмът трябва да си върне името Св. Св. Кирил и Методий. Разбира се, трябва да продължи и прочистването на България от руски шпиони и техни проксита, които провеждат руското влияние и действат против интересите на страната. От само себе си се разбира, че трябва да преустановим и зависимостта си от руски газ, петрол и ядрено гориво, както и въобще да намалим обема на стокообмена.

Вероятно има още много други обекти и неща, които също подлежат на дерусификация, за които в момента не се сещам. Така или иначе, трябва да последваме примера на страни като Полша и Украйна и да се освободим веднъж завинаги от тежката ни руска зависимост и да се почувстваме най-после като едни истински свободни европейци.