Казаците (на украински: козаки; на руски: казаки; на полски: kozacy) са исторически обособени групи население, което обитавало степите на Източна Европа (Източна Украйна, Южна Русия). Името казак произлиза от тюркската дума quzzaq, която значи свободен човек. Повечето от казаците са селяни, бягащи от крепостничеството в Жечпосполита и Московия. Те са рутени, т.е. украинци по произход. По-известни са запорожките, донските и кубанските казаци. За пръв път са споменати в документ от 1395. Живеели в силно военизирани общности начело с атаман. Често нападали Московия, Жечпосполита, Османската империя и васалното Кримско ханство с цел грабеж. В похода си през 1615 стигнали до предградията на Цариград. Кралете на Жечпосполита се стремели да ги привлекат на своя страна. Част от казаците били интегрирани в сложната Полско – литовска държава. През ХVІІ век им били отказани привилегиите на полската шляхта, което довело до голямото въстание на Богдан Хмелницки от 1648. В 1649 казаците от Запорожката сеч сключили договор с Жечпосполита, който ги признавал за независима държава.

В края на ХVІІІ век казашките държавици били завладяни от Руската империя. Казашката конница станала важна част от руската армия. Тя изиграла голяма роля в колонизацията на Кавказ, Средна Азия и Сибир. Постепенно част от украинските казаци били асимилирани от московците (русите). През Руската гражданска война донските казаци се били на страната на белогвардейците срещу болшевиките, а украинските казаци се борили за независима Украйна. Животът на донските казаци е много добре описан в романите на Михаил Шолохов. Много популярна е картината на Иля Репин “Запорожци пишат писмо до турския султан”. Самото писмо е написано на украински и е доста нецензурно. Днес в химна “Ще не вмерла Україна” се пее за това, че украинците са от “козацки род”. В Краснодар съм виждал кубански казак на улицата в бойна униформа и със сабя и калпак. Сега в земята на казаците се води ожесточена война. Украинските казаци пак се бият за своята свобода.