Прочетен: 2246 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.07 10:33
Монголската империя е втората най-голяма империя в историята на човечеството след Британската. Средновековна Монголия е една грандиозна държава, която трудно можем да вместим в мащабите на Средновековието. По своя военен потенциал, по териториите си, по политическата си мощ тя няма равна на себе си и не може да бъде сравнявана с никоя държава, водеща борба за утвърждаването си. Зараждането на империята протича бързо, само за половин век тя се разгръща на огромна територия, завладявайки земи и култури на народи с различен потенциал. Нито една от тях не успява да устои на мощта на монголите.
Етнонимът монгол се среща за първи път в Стара история на династията Тан. Той се отнася до едно от племената, образуващи съюза от манджури, тунгуси и монголи под ръководството на източнотюрския хаганат от 550 – 630. Тези племена населявали горите по горното течение на река Амур. Номадските племена живеели от лов, отглеждане на свине и рогат добитък.
Езикът им принадлежи към един от клоновете на алтайското езиково семейство, а писмеността им е взаимствана от йероглифите на Китай и алфавита на уйгурите. Антропологически те принадлежат към централния азиатски тип на монголоидната раса.
В азиатските степи монголите са настанени трайно по горното и долно течение на реките Онона и Керулена в навечерието на образуването на монголската държава. Друга група, която влиза в състава на създадената държава са керитите и меркитите, живеещи по течението на река Селенга. Земите около езерата Боир Нур и Коли Нур принадлежат на татарите, а край Великата китайска стена живеят онгути.
Климатичните условия предполагат там да се развива животновъдство. Овцете, козите, конете и едрият рогат добитък осигурявали поминъка на монголските скотовъдци. Ловът и риболовът са друга важна част от поминъка им.
Родът, който в началото е основна обществена единица, отстъпва място на племенното сдружение и постепенно се създава аристократичният род. Аристокрацията иска да трупа богатства и това налага нейната консолидация в държавно обединение.
Консолидацията е осъществена от Темуджин, син на знатен княз, предводител на монголска чета. Този човек записва името си в историята като Чингис хан. Между 1183 и 1204 Темуджин успява да победи своите съперници за властта и на всеобщ монголски събор (улус) е избран за велик хан на монголите – Чингис хан.
Титлата Чингис хан започва да се употребява при него като собствено име. Съвсем заслужено е това отличие за Темуджин, защото според думите на Марко Поло той е надарен, умен и смел мъж. Чингис хан разделя земите, които владее, на две по древен образец. Едната е наречена ляво крило, другата - дясно. Земите по течението на Керулена, Онона и Толи стават негово имение. Владения получили и неговите роднини. Така е създадена монголската аристокрация. Чингис хан създава и административното устройство на държавата. Слага началото и на своя лична армия. Скотовъдството пък става материалната основа на могъществото на Монголската империя. Когато обединението на разпръснатите монголски племена приключва, Чингис хан започва своите завоевателни походи. Покорени са всички сибирски племена, както и горските народи от Байкал до Енисей.
През 1211 е завзет Северен Китай. От 1218 до 1223 са завзети земите от Иран до Афганистан. От столицата Каракорум е управлявана огромната държава, а връзките са осъществявани от създадена регулярна поща. Един от походите на Чингис хан е към Волжка България, но е разбит от волжките българи (Канас Юбиги Габдула Челбир) в така наречената Овча битка.
През 1227 този неуморен завоевател склопява очи. Преди смъртта си разделя държавата между четиримата си синове от първата жена. Велик хан става третият му син Угедей.
Наследниците на Чингис хан продължават завоевателната му политика. После вземат решение на един от съборите си да се насочат към Европа.
Под ръководството на хан Бату монголите разгромяват волжките българи и завладяват държавата им. Крим и Кавказ също падат под монголска власт, както и Киевска Рус.
В жертва на нашествието се превръщат много европейски държави. След като опустошават земите на Волжка България и Киевска Рус, те навлизат в Полша, Чехия, Унгария, Далмация.
По пътя обратно към Монголия хан Бату навлиза в земите на средновековна България. Малолетният син на Цар Иван Асен ІІ - Калиман е принуден да признае зависимостта си от монголския хан. Селският вожд Ивайло е човекът, който изтиква пълчищата на нашествениците отвъд река Дунав, но по-късно е убит по заповед на хан Ногай.
Смъртта на великия хан Угедей става повод за оттегляне на монголите от Европа. В самата империя възниква напрежение, породено от изморителните походи. Хан Бату се отдръпва със своите орди в степите в Прикавказието и Причерноморието и това дава основание за създаване на ново държавно обединение. Наречено е Златната орда. В долното течение на река Волга хан Бату изгражда столицата на новата си държава. Той остава подчинен на великия хан, който управлява в Каракорум. При хан Берке Златната орда получава независимост от Монголската империя. Противоречията между внуците на Чингис хан не спират, но това не пречи на завоевателната им политика. Хан Хулагу покорява Иран, Месопотамия, Сирия, Ирак, а хан Кубилай – Китай, като създава нова китайска династия Юен.
В династичните конфликти, които не спират, връх взема Тимур (Тамерлан) и през 1362 става хан. Той извършва редица завоевателни походи в Средна Азия. Грузия, Армения, Иран и Азербайджан са следващите покорени земи, а накрая успява да завладее и Индия. Походите на Тимур се характеризират не само с опустошения, но и с убийства на големи групи хора. Така той създава военно-феодална държава, включваща разнородно население, а земята, която превзема, става собственост на близки до него хора и на роднини. Стремежът на Тимур е да увековечи властта си. Той превръща столицата си в център на културата и издига грамадни паметници. Държавата на Тимур не може да се похвали със солидна социална база. Затова тя е краткотрайно образувание. При наследниците му започва разпадът. Империята е разделена на множество малки княжества, които непрекъснато враждуват помежду си.
Постепенно монголците губят завладените територии, като народите отхвърлят тяхното господство. Историята на Монголската империя е поредното доказателство, че завоевателната стратегия пречи на цивилизационното развитие, устройването на държавата и в крайна сметка завършва с разпад. Такава впрочем е била съдбата на всички империи.
Империята на Чингиз я разбиват многобройните му наследници, султаните. Ногайската орда е по-различно нещо :).
Едно от старите имена на Пекин е Бей Чжин, там потомци на Чингиз управляват почти пет века...
Вярно е, че империите се разпадат, но Монголската се е разпаднала по доста идиотски причини - борба за ханската власт най-вече.
