Викингите (на английски: Vikings от старонорвежки – Old Norse: vikingr) често били представяни като нашественици и варвари. Те са известни още с имената нормани (северни хора) и варяги. Откъде са произлезли викингите и дали наистина били такива жестоки и безбожни езичници? Историкът Филип Паркър обяснява истинската история на викингите.

През 793 ужас се спуснал на брега на Нортумбрия в Англия, когато въоръжени нападатели са атакували манастира Св. Кътбърт на Линдисфарн. Монасите безпомощно гледали как същите заграбили съкровища и пленници. Това било първото регистрирано нападение на викингите, морски пирати от Скандинавия, които щели да нападат крайбрежните земи на Северозападна Европа повече от два века и да си създадат репутация на свирепи и безмилостни воини. Този образ бил преувеличен от хронистите, които демонизирали езическите викинги.

Въпреки, че безспорно са извършвали много разрушителни и насилствени атаки от дребни нападения срещу църкви до големи кампании с хиляди воини, викингите са част от сложна и често изтънчена скандинавска култура. Освен нападатели, те са били и търговци, стигнали на изток до Киевска Рус и Каспийско море; изследователи, изпратили кораби през Атлантическия океан, за да стигнат до Исландия, Гренландия и бреговете на Северна Америка пет века преди Колумб; поети, съставили стихове и саги с голяма сила и художници, създали произведения с удивителна красота. Викинги са от изследователите Лейф Ериксон и Фрейдис Ейриксдотир до воина Харалд Сигурдсон и крал Кнут, който бил създател на империя. Тяхната репутация като нападатели и грабители е отдавна утвърдена. Но възстановяването на славата им на търговци, изследователи, мисионери, разказвачи е отдавна закъсняло.

Кога и откъде са дошли викингите? Те произхождат от териториите на днешните скандинавски държави Дания, Норвегия и Швеция (векове, преди те да станат обединени държави). Тяхната родина била изключително селска, като почти нямали градове. Огромното мнозинство от тях се препитавало чрез земеделие, а по крайбрежието и с риболов.

Напредъкът в корабоплаването през VІІ и VІІІ век означавало, че лодките им се задвижвали не само от гребла, но и от платна. Били създадени дълги бързи кораби с плитко газене, които са могли да плават в крайбрежни и вътрешни води и да кацат на плажове.

Не е ясно какво точно е принудило групи мъже да последват своя местен вожд през Северно море на тези дълги кораби. През 793 тази първа нападателна група ударила Линдисфарн и в рамките на няколко години викингски групи ударили Шотландия в 794, Ирландия в 795 и през 799 Франция. Противно на мита, викингите не са носили шлемове с рога. Техните жертви не са ги наричали викинги. Това име дошло по-късно през ХІ век. Вероятно е произлязло от думата vik, която на староскандинавския език е означавала фиорд или това са хора от фиордите. Те са били наричани дани – датчани, пагани – езичници и нормани – северняци.

Първоначално нападенията били дребни от няколко лодки с мъже. Но от 850 те започнали да презимуват в Южна Англия, в Ирландия и по поречието на Сена във Франция, където създали бази. Набезите им достигнали своя връх през втората половина на ІХ век. В Ирландия създали лонгфорти (укрепени пристанища), откъдето доминирали над източната част на острова. Във Франция те ставали все по-силни. В 885 викингска армия обсадила Париж. В Шотландия те превзели Оркнейските, Шетландските и Хебридските острови.

В Англия огромна викингска армия пристигнала в 865, водена от братята Халфдан и Ивар Безкостния и превзела англосаксонските кралства едно по едно. Нортумбрия със столица Йорк паднала през 866, след това Източна Англия, последвана от Мерсия. Останало само Кралство Уесекс на Крал Алфред. В началото на 878 част от Великата армия, водена от Гутрум, прекосила границата и успяла да изненада Алфред в имението Чипенхам. Алфред едва успял да избяга. Но той събрал нова армия и победил викингите при Едингтън, като принудил Гутрум да приеме кръщение като християнин. За спасението на кралството си той получил прозвището Великият. В продължение на 80 години Англия била разделена между Уесекс и викингите в Мидландс.

Кралете на викингите управлявали региона, докато последният от тях, Ерик Кървавата брадва бил убит през 954. Така кралете на Уесекс станали владетели на обединена Англия. Въпреки това обичаите на викингите се запазили за дълго време в региона Danelaw.

До средата на ХІ век възникнали като обединени кралства Дания, Норвегия и Швеция. Едва след това набезите започнали да намаляват. Последен изблик на активност имало през ХІ век, когато те отново завладели Англия и поставили на трона датски крале. Те контролирали също част от Украйна (Киевска Рус) и Новгород.

Викингите се били впуснали в търсене на непознати брегове, където да се заселят. През VІІІ век те пристигнали на Фарьорските острови, които им били трамплин през Атлантика.

В средата на ІХ век те стигнали Исландия. През 872 колонисти, водени от Инголф Арнарсон, са се заселили на острова. От 930 съществува Алтингът, събрание на всички мъже на Исландия, което може да претендира на най-стария парламент в света. Известни са и исландските саги.

Първоначално викингите са били езичници. Те вярвали в скандинавските богове като Тор и Один. Харалд Блутут от Дания приел кръщението около 960. Исландия останала езическа, но в 1000 на Алтинга било решено да приемат християнството.

Исландия била платформата, от която викингите започнали своите отдалечени изследвания. В 982 Ерик Червения, изгонен от Норвегия и Исландия, тръгнал на запад, стигнал Гренландия и създал нова колония там. През 1002 той и екипажът му плавали някъде по крайбрежието на Северна Америка. Новата земя, която те открили, нарекли Винланд. Тя била заселена, но там те създали малко селище, вероятно на остров Нюфаундленд, пет века преди Колумб. Това негово постижение е живо в 2 саги: Сагата за гренландците и Сагата на Ерик Червения. За това свидетелства откритото в началото на 60 години на миналия век от норвежеца Хелге Ингстад и съпругата му археолог Ан Стайн селище в L’Anse aux Meadows на Нюфаундленд. Скоро станало ясно, че това е селище на викингите. Това потвърдило написаното в сагите.

Викингите били превъзходни моряци, но техните навигационни техники не са били разбрани, докато не бил открит непрозрачния кристал, направен от исландски шпат, който бил слънчевия компас на викингите. Чрез него те кръстосвали Атлантика, Балтийско и Средиземно море.

Така ерата на викингите продължила от 793 до 1066, когато започнало норманското завоюване на Англия от Уилиам Завоевателя. 

Източник: BBC History Revealed

браво. Крада го.

Никой не знае къде е прародината на викингите. Несъмнено те са пришълци в Скандинавия. Повечето учени приемат, че те са дошли някъде от Кавказ или по суша, или по големите руски реки, като са плавали по течението.
Това предположение намира силна подкрепа в записаните през XIII век хроники на Сноре, където се твърди, че родината на първия, останал в народната памет крал на норвежците се намирала около Черно море, на изток от р.Дон.
Оттам би било лесно по реките, през съвсем къси участъци п осуша да се стигне до Балтийско море и Скандинавия. Известно е, че щом приемат християнството, норвежките викинги тутакси намират пътя в обратна посока, за да отидат в светите земи през Черно море и Босфора. Според Сноре древният викингски крал, повел своя народ на север от Черно море, се наричал Один, обожествен от викингите след смъртта му. Владенията му се простирали чак в Турция до времето, когато - отново според Сноре - легионите на римските императори настъпили навред и покорили всички народи. Поради тази причина великият праотец на викингските крале се отправил на север със своя народ и се заселил първо в Дания, после в Швеция и на края в Норвегия. Сноре изброява и посочва историята на трийсет крале, преди да стигне до поколението на Русокосия Харолд, обединил Норвегия в единно кралство. В случая стоим на здрава историческа основа, понеже споменатото събитие е станало през 872 г., в разгара на най-бурната част от викингската епоха.

https://atil.blog/history/2016/05/11/za-prarodinata-na-vikingite-i-zashto-liudovik-nemski-posochv.1450865?reply=4886845

индоевропейци са дошли, кой по-рано, кой по-късно, от Ариана, прародината.