Ацтеките (на езика науатл: Aztecatl) са древна цивилизация (XIV – XVI век), която е населявала териториите на днешно Мексико. Населението им е било над 1.5 милиона души. Столицата на Ацтекската империя е Теночтитлан и е била разположена на езерото Текскоко, където сега се намира град Мексико.
Името ацтеки произлиза от името Ацтлан – митичната им прародина, разположена на север от Мексиканската котловина, откъдето по-късно ацтеките се разселват в Централна Америка. Ацтеките често наричали себе си мешика (мехика) – от името на най-голямото и най-силно племе в индианската общност в района и от което идва името на днешно Мексико.
Обществото на ацтеките е с ясно обособени структури. Основният поминък е земеделието. Религията определя и направлява всяка част от живота на хората в Империята. Ацтеките почитат богове, представляващи природни сили с жизненоважно значение за развитието на земеделието. В градовете са строяли гигантски каменни пирамиди, на върха на които са били храмовете за жертвоприношения в чест на боговете. За жертвоприношенията ацтеките използват най-често военнопленници.
Основната структурна единица на ацтекското общество е кланът, наречен още калпуи. Всеки клан има автономно управление и има право да избира свой собствен съвет, както и служители, които да пазят обществения ред, да водят война, да раздават правосъдие, да водят регистрите и т. н. Отделните кланове имат свой отделен храм, оръжеен склад, хазна и склад за стоки, разпределяни сред членовете.
През 1519 испанският конкистадор Ернан Кортес (на испански: Hernan Cortes de Monroy y Pizarro) пристига с над 500 души в Източно Мексико, за да търси нови земи и богатства и да завладее Теночтитлан. Ацтекският владетел Монтесума II се колебае как да отвърне на испанската сила и решава да приеме Кортес в града, за да научи повече за испанците и техните намерения.
Ацтеките се оказват твърде зле въоръжени в сравнение с испанците, както и многобройните им съюзници сред останалите индиански племена. След тримесечна кървава обсада на Теночтитлан, Куаутемок (наследникът на Монтесума II) се предава през август 1521. По-късно биват завладени и останалите ацтекски племена, като взетите в плен ацтеки са принудени да работят в златните мини или в новопостроените испански имения.
С падането на Теночтитлан настъпва краят на индианските цивилизации в Централна Америка. Върху развалините на Теночтитлан испанците построяват град Мексико сити – днешната столица на Мексико, а днешната резиденция на мексиканския президент е построена на мястото на двореца на Монтесума.
