Мандарин (на китайски: 國語) е най-разпространената форма на китайския език. Китайският мандарин се говори в цял Китай на север от река Янцзъ и в по-голямата част на страната и е майчин език на две трети от населението.

Китайският мандарин се разделя на четири подгрупи:

Северен мандарин, съсредоточен в Пекин и говорен в Северен Китай и в североизточните провинции като Манджурия; Северозападен мандарин, простиращ се на север от град Баоджи и по-голямата част на Северозападен Китай; Югозападен мандарин, съсредоточен в района около Чунцин и говорен в Съчуан и прилежащите части на Югозападен Китай и Южен или Долен Янцзъ мандарин, говорен в район с център Нанкин.

Китайският мандарин във формата, говорена в и около Пекин, формира основата за Guoyu или модерния стандартен китайски, национален език, наричан обикновено putonghua – общ език от китайците. Съвременният стандартен китайски също се говори официално и в Тайван.

Мандарин използва четири тона – водоравен, низходящ, възходящ и нисходящ и възходящ. По този начин се разграничават еднаквите думи или срички. Стандартният език има много малко думи, завършващи на съгласна, която е N или NG. Мандаринът, подобно на всички други разновидности на китайския има предимно едносрични думи и словни елементи и тъй като няма нито маркери за обозначаване на флексия, нито маркери за обозначаване на части от речта, той има един строго фиксиран словоред.

Езикът У (Wu) е разнообразие от китайски диалекти, говорени в и около Шанхай, югоизточната провинция Дзянсу и в провинция Джъдзян от повече от 8% от населението на Китай (около 85 милиона души) в началото на ХХІ век. Основните градове, в които се говори език У, включват Шанхай, Ханджоу, Суджоу, Нингпо и Уенжоу. Езикът У първоначално се разпространил от Суджоу, културен център от V век пр. н. е. и е придобил голямо значение през периода на династията Мин (1368 – 1644), когато Шанхай става важен столичен район. У се различава от мандарин по това, че използва седем или осем тона за промяна на значението на думите или сричките. Като съвременния стандартен китайски на Северен Китай, езикът У е загубил повечето от древните китайски крайни съгласни.

Байхуа (Baihua), това е народния стил на китайския, приет като писмен език за съживяване на класическия китайски литературен език и го прави по-достъпен за обикновените хора. Той бил създаден през 1917 от философа и историка Ху Ши. Литературното движение Байхуа успяло да превърне Байхуа в езика на учебниците, периодичните издания, вестниците и на публичните документи, като така предизвикало промяна в китайския културен живот.

Кантонския език (Yue) е разнообразие от китайски диалекти, говорени от повече от 55 милиона души в Гуангдонг и южните провинции Гуанси, включително важните градове Гуанджоу (Кантон), Хонг Конг и Макао. Само във Виетнам говорещите на кантонски наброяват близо 1 милион души. Кантонският е запазил повече черти на древния китайски език, отколкото мандарин. Неговите различни диалекти са запазили повечето крайни съгласни на по-стария език и имат поне 6 тона. Езикът има по-малко начални съгласни от мандарин и около 2 пъти повече срички. По-голямата част от китайските имигранти говорят на кантонски.

Езикът Сян (Xiang) е китайски език, който се говори в провинция Хунан. Той има две основни разновидности – нов и стар Сян. Новият Сян се говори предимно около Чанша, столицата на Хунан и е повлиян силно от мандарин. Старият Сян, който се говори в други райони на същата провинция, включително Шуанфън, е подобен в някои отношения на езика У. Старият Сян има по-голям брой начални съгласни, отколкото всеки друг китайски език или диалект. Освен това Сян използва пет тона, за да разграничи значението на думите или сричките.

Наскоро гледах едно предаване по ТВ.
Мандарин в момента се говори от около 1 милиард души не само в Китай, но и в чужбина, където живеят китайци.
4 подгрупи? Нормално ми се струва за толкова много хора и територии.
5 основни езика!
Ами да:).
На нашите 111х.кв.км. има толкова диалекти, колкото сигурно са населените места:).
Благодаря за информацията и труда!