Бутан е малка, но уникална държава, скътана в източните Хималаи, между Китай и Индия. Неговата история е смесица от митология, будизъм, феодални борби и модернизационни реформи, които оформят съвременния облик на Кралството Бутан.

Местният език на Бутан е дзонгкха (རྫོང་ཁ - Dzongkha), който е официалният език на страната. Той принадлежи към тибето-бирманското езиково семейство и е тясно свързан с тибетския език. На дзонгкха името на Бутан е Druk Yul (འབྲུག་ཡུལ་ - Bhutan), което означава "Земя на Дракона Гръмовержец". Това име идва от будистката традиция и символиката на дракона (druk), който е важен елемент в културата на Бутан. Що се отнася до жителите на страната, бутанците се наричат Drukpa (འབྲུག་པ་) – „хора на дракона“. Населението е 826000 души. Столицата на Бутан е Тхимпху (на дзонгкха: ཐིམ་ཕུ - Thimphu). Тя има 115000 жители. Най-голямата забележителност на Бутан е манастира Паро Такцанг (на дзонгкха: སྤ་གྲོ་སྟག་ཚང་, на английски: Paro Taktsang), за който вече съм писал в блога.

Древна история и ранни заселници

Историята на Бутан започва още в праисторически времена. Археологически находки сочат, че първите хора са населявали региона още преди 4000 години. Смята се, че първите заселници са били тибето-бирмански племена, които са се занимавали с животновъдство и земеделие.

Легендите разказват за духовни учители и шамани, които са населявали тази планинска земя, но истинското културно оформяне на Бутан започва с разпространението на будизма.

Будизмът и създаването на национална идентичност

Будизмът започва да прониква в Бутан през VII век, когато тибетският крал Сонгцен Гампо (618–649) нарежда изграждането на първите будистки храмове в региона. Въпреки това, будизмът става доминираща религия чак през VIII век, когато великият учител Падмасамбхава (Гуру Ринпоче) посещава Бутан. Той е почитан като втори Буда и основател на тибетския будизъм в страната.

През следващите векове различни будистки школи оказват влияние върху региона, като някои монаси и владетели се борят за надмощие. През XI–XII век в страната започват да се появяват монашески общности, които поставят основите на политическата система, базирана на будизма.

Формиране на Бутан като държава

До XVII век Бутан остава разделен на множество феодални княжества. През 1616 тибетският будистки учител Нгаванг Намгял, известен като Шабдрунг Ринпоче, обединява страната и създава теократична система на управление. Той въвежда административни и религиозни структури, които продължават да съществуват и до днес.

След смъртта на Шабдрунг през 1651 страната отново изпада в период на вътрешни борби и нестабилност. Въпреки това, Бутан успява да запази независимостта си от тибетските и моголските нашествия.

Контакти с външния свят и колониалната епоха

През XIX век Бутан влиза в конфликт с Британската империя, която по това време контролира съседна Индия. В резултат на Англо-бутанската война (1864–1865) Бутан губи територии, но запазва автономията си.

През 1907 в страната е създадена монархия, като първият крал, Угьен Вангчук, е избран от съвета на влиятелни лидери. Това слага край на теократичното управление и поставя началото на съвременната династия Вангчук.

Модернизация и отваряне към света

През XX век Бутан остава изолирана страна, но започва постепенна модернизация. През 1961 третият крал, Джигме Дорджи Вангчук, въвежда реформи, включително създаването на първите пътища, болници и училища.

През 2008 Бутан официално преминава от абсолютна към конституционна монархия, като първите демократични избори са проведени същата година.

Днес страната е известна с уникалната си философия за Брутно национално щастие (Gross National Happiness, GNH), която поставя благосъстоянието на хората над икономическия растеж.

Историята на Бутан е пример за това как една малка планинска страна може да съхрани своята култура и традиции, като същевременно се адаптира към променящия се свят. От будистките учители и феодалните войни до модерната демокрация, Бутан продължава да бъде уникален модел на устойчиво развитие и хармония с природата.