Тюрките (на английски: turkic) са изиграли значителна роля в историята на Азия и по-късно на Европа в световната история. Ще се опитам да проследя тяхната история до създаването на най-голямата тюркска империя, която е Османската империя.

1. Гьоктюркски хаганат (552-744)

Гьоктюркският хаганат е първата тюркска империя, основана в Централна Азия от Бумин хан през 552. Хаганатът се утвърдил като доминираща сила в региона и се разпростирал от Монголия до Средна Азия и Западен Китай. Той е създаден, след като Бумин хан успял да обедини различни тюркски племена, които били подложени на монголско влияние.

Разделение: През 603 хаганатът се разделил на два основни клона – Източен и Западен Гьоктюркски хаганат.

Източният клон се е съсредоточил в Монголия и бил управляван от императори, които играят стратегическа роля в търговията по Пътя на коприната и взаимодействието с Китай.

Западният клон обхващал територии в Централна Азия, включително части от съвременен Казахстан, Узбекистан и Киргизстан. Западните тюрки осъществявали значителни търговски отношения с Персия и арабите.

През 744 Гьоктюркският хаганат бил свален от кидани и други племена.

2. Западнотюркски хаганат (603-704)

Западнотюркският хаганат бил част от Гьоктюркската империя след нейното разделение през 603. Това е периодът, когато тюрките в Централна Азия започват да изграждат по-самостоятелни политически структури.

Територия: Западнотюркският хаганат обхващал огромни територии, включително части от Кавказ, Централна Азия, Персия и до някои части на Индия.

Роля в търговията: Западните тюрки имали важна роля в търговията между Изтока и Запада, като свързвали Китай и арабския свят със Съединеното кралство.

Разпад: Хаганатът не успял да устои на вътрешни конфликти и атаки от арабите и бил разпаднат през 704.

3. Империя на Великите Могули в Индия (1526-1857 г.)

Империята на Великите могули е създадена от Бабур, потомък на Тимур и Чингис хан. Тя управлява огромна част от Индийския субконтинент и е едно от най-великите тюркски царства в историята.

Основане: Бабур завладява Делхи през 1526 и основава Могулската империя.

Златен век: Най-голямото й разширение се случва при Акбар Велики (1556-1605), когато обхваща почти целия Индийски полуостров. През този период империята процъфтява в области като изкуства, архитектура и наука.

Разпад: Империята започва да отслабва през XVIII век поради вътрешни конфликти и напредването на британското влияние в Индия. Тя била окончателно свалена през 1857 по време на Индийското въстание, като Великобритания поема властта над Индия.

4. Държави на тюрките в Централна Азия

Централна Азия е била дом на множество тюркски империи и държави, които са играли важна роля в развитието на региона:

Хазарски хаганат (650-965): Тази тюркска държава се намирала на територията между Черно и Каспийско море. Хазарите били известни със своето стратегическо местоположение и играели роля в търговията и политиката между Изтока и Запада. Те също така възприели юдаизма като религия.

Караханидска империя (840-1212): Разположена в Централна Азия, караханидите били първите тюркски владетели, които приемат исляма и създават важна културна и религиозна връзка със света на арабите.

Кипчакски хаганат (X-XIII век): Кипчаките били тюркски племена, които обитавали степите на Централна Азия и създали важни политически обединения в сътрудничество с други народи от региона.

5. Селджукска империя (1037-1194)

Селджукската империя е основана от туркменски племена, които били част от по-широкото тюркско движение в Централна Азия. Те създали сериозна политическа и културна сила, която засягала големи части от Иран, Мала Азия и Кавказ.

Роля в Ислямския свят: Селджуците станали основни защитници на сунитския ислям и играели важна роля в запазването на халифата и в борбата с Византия.

Връзки с Византия: Въпреки конфликтите, Селджуците създали важни търговски пътища и културни взаимодействия между Изтока и Запада.

Разпад: Империята на селджуците била разпадната в края на XII век поради вътрешни конфликти и нападения от монголите.

6. Османска империя (1299-1922)

Османската империя е може би най-значимата тюркска империя в историята. Основана от Осман I в началото на XIV век, тя бързо се разширява и става една от най-големите и дълготрайни империи в света.

Златен век: По време на султаните Сюлейман Великолепни (1520-1566), Османската империя достига своя пик и обхваща територии в Европа, Азия и Африка.

Културен и научен възход: Османците възприели наследството на арабите и персите, но също така създават своя собствена култура, архитектура и администриране.

Разпад: Империята започва да се разпада през XVII век, но окончателният й крах настъпва след Първата световна война, когато султанът на Османската империя е свален през 1922 и се създава съвременна Турция.

Съвременни тюркски държави са Турция, Азърбайджан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Туркмения, както и редица републики в Руската федерация.

В Русия има няколко тюркски републики, които са част от Руската Федерация и имат значителни тюркски етнически групи. Някои от тях са:

Татарстан – Татари са основната етническа група в Татарстан. Републиката е разположена в централната част на Русия, със столица Казан. Татарите говорят татарски, който е тюркски език.

Башкортостан – Башкирите са основната етническа група в Башкортостан, който се намира в южната част на Урал. Столицата на Башкортостан е Уфа. Башкирският език също е тюркски.

Чувашия – Чувашите, основната етническа група в Чувашия, обитават района на Волга. Столицата е Чебоксари, а чувашкият език, макар и тюркски, има известни особености и е различен от останалите тюркски езици.

Якутия (Саха) – Якутите (или саха) обитават Република Саха (Якутия), която се намира в Сибир. Якутският език е тюркски, но има сериозни различия спрямо другите тюркски езици.

Тува – Тувинците, които говорят тувински, обитават Република Тува в Южна Сибир. Тувинският е също част от тюркското езиково семейство.

Хакасия – Хакасиите живеят в Република Хакасия, разположена в южната част на Сибир. Хакаският език е тюркски, макар и със свои специфики.

Тези републики имат официални езици, които включват тюркски езици наред с руския, а също така притежават известна степен на автономия в рамките на Руската Федерация.

В Китай също има няколко тюркски етнически групи, които обитават различни региони на страната, като най-голямото тюркско население е разположено в западната част на страната. Ето някои от основните тюркски групи в Китай:

Уйгури – Уйгурите са най-голямата тюркска етническа група в Китай и са основното население на автономния район Синцзян (Западен Китай). Уйгурите говорят уйгурски, който е тюркски език, и имат мюсюлманско изповедание. Те са културно близки до други тюркски народи в Централна Азия.

Казахи – Казахите също са тюркска група, която живее предимно в Синцзян, както и в някои други части на Китай. Казахите говорят казахски, който е част от тюркската езикова група и имат основно мюсюлманска вяра.

Туркмени – Туркмените в Китай са малка група, основно разположена в Синцзян. Те говорят туркменски, който също принадлежи към тюркското езиково семейство.

Киргизи – Киргизите, които също са тюркски народ, живеят в някои райони на Синцзян и в други части на западен Китай. Киргизкият е още един тюркски език, който се говори в тези региони.

Тувинци – Тувинците, които са свързани с тувинския народ в Русия, също се намират в Китай, макар че техният брой е сравнително малък. Те обитават предимно някои от граничните райони в Китай, включително част от автономния регион Синцзян.

Въпреки че тези тюркски народи съществуват в Китай, те са подложени на различни степени на политическо и социално влияние от китайските власти. Положението на тези групи е често обект на международно внимание, особено по отношение на правата на човека и автономията на техните региони.

И за последен път обяснявам, че българите нямаме нищо общо с тюрките.