Прочетен: 423 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.05 10:51
Веселин Бешевлиев: живот, идеи и принос
Веселин Иванов Бешевлиев (25 март 1900 Шумен – 25 февруари 1992 София) е български историк, епиграф и филолог. Член-кореспондент на Българската академия на науките е от 1941. Той е сред най-значимите български учени в областта на античната и ранносредновековната история, епиграфика и прабългаристиката. Роден е в град Шумен, в семейство с традиции в образованието. Завършва класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което специализира в Хайделберг и Берлин в Германия. Там попива методологията на западноевропейската историческа школа — критична, базирана на изворите, далеч от идеологически внушения. Носител на Хердерова награда през 1972.
През годините Професор Бешевлиев преподава в Софийския университет, става редовен член на Българската академия на науките, а по-късно работи и като професор в Тюбингенския университет в Германия. Неговата научна дейност е изключително продуктивна — стотици публикации, както на български, така и на немски и други езици.
Научни виждания
Веселин Бешевлиев се откроява с безкомпромисна вярност към изворите и логиката на историческото развитие. В трудовете си той последователно отхвърля спекулации като:
"Тракедонистките" теории, които се опитват да представят българите като потомци на траките.
"Тюркските" теории, които свеждат българския етнос до монголо-татарски произход.
"Славянофилските" митове, според които българите са нещо като изчезнали славяни, сляли се с други народи.
Според Бешевлиев, българите са самостоятелен народ, формирал се в условията на Средна Азия и Кавказ, в тясно взаимодействие със сармато-алански и други ирански етнически елементи. Той разглежда наличието на тюркски заемки като резултат от политическо подчинение или културно влияние, а не като доказателство за произход.
Бешевлиев подробно изследва епиграфските паметници на древните българи, като разглежда надписите на гръцки, латински и други езици, които описват българския народ. В трудовете си той подчертава източния, но не тюркски характер на раннобългарската култура. За него древните българи са част от сложния етнически пейзаж на Евразия, но притежават отчетлива самобитност, която се проявява още в най-ранните им контакти с Византия.
Особено важен принос е неговата критика на неточностите в по-раншната литература и настояването му за строго научно разглеждане на въпросите около българския произход.
Моята критика към Бешевлиев е свързана с неправилното разчитане на надписа върху Чаталарската колона като Тангра, което никой до днес не е опровергал. Всъщност надписът е ТА на горния ред и ГГРА на долния ред. Българите никога не са имали такъв бог Тангра, който и до днес се изучава.
Библиография
Сред най-важните му трудове са:
"Първобългарите: Етническа история и език" (1979) — обстоен анализ на произхода, развитието и езиковата особеност на древните българи.
"История на Първото българско царство" — ценно изследване на първите векове на българската държавност.
"Старобългарски надписи" — фундаментален труд върху епиграфските паметници, свързани с българите.
Цитат:
„Историкът трябва да следва изворите, а не да ги нагажда към желанията на деня.“
Казва истини в повечето случаи, да Българите са се формирали като народ в Средна Азия, но не са Азиатци!
Иначе за пиенето е прав Пие се от извор, но задължително се проверява чистотата на водата Да не е замърсена
Ценов пие вода от три извора, сравнява качеството йм и тогава прави изводи!
