Българските евромонети: традиция и бъдеще в един джоб

Когато България приеме еврото, в портфейлите ни ще се появят нови монети – но с ясно разпознаваема българска национална страна. Това не е просто метален носител на стойност, а малка художествена визитка на държавата ни пред целия Европейски съюз.

И, за да няма объркване – при нас няма да говорим за „центове“, а ще използваме добре познатото „стотинки“. Така 1 евро ще се дели на 100 стотинки, точно както левът днес.

Дизайнът на българските евромонети

1 евро (€1)

В центъра е свети Йоан Рилски, небесният закрилник на България. Портретът е в сребристата част, а външният златист пръстен съдържа 12-те звезди на ЕС и надпис „БЪЛГАРИЯ“.

2 евро (€2)

В центъра е образът на свети Климент Охридски – книжовник, ученик на Кирил и Методий и един от стълбовете на българската писменост. Външният сребрист пръстен отново носи 12-те звезди и надпис „БЪЛГАРИЯ“.

1 ст., 2 ст., 5 ст., 10 ст., 20 ст. и 50 ст.

Всички тези монети, в европейската система наричани 1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента, а у нас стотинки, ще носят Мадарския конник – уникален скален релеф от VIII век, символ на българската държавност и включен в списъка на ЮНЕСКО. В горната част е надпис „БЪЛГАРИЯ“, в долната – годината на емисията.

Така в ръката ти, независимо дали държиш 1 стотинка или 2 евро, ще виждаш част от българската история и култура.

Защо „стотинки“, а не „центове“?

Език и традиция – „стотинка“ е част от българския паричен речник от повече от век.

Приемственост – запазва се логическата връзка между лева и еврото при изчисления и мислене.

Психологически комфорт – българите няма да се налага да свикват с нов, чуждозвучащ термин.

Отговор на критиците на еврото

„Ще загубим суверенитет.“

България вече е във Валутен борд, привързан към еврото. Паричната ни политика отдавна е де факто синхронизирана с Европейската централна банка. Членството ни в еврозоната ще ни даде право да участваме в решенията, които вече ни засягат.

„Цените ще скочат.“

Данните от други държави показват, че ценовите промени при въвеждането на еврото са минимални и временни, а държавата контролира прехода чрез двойно изписване на цените и санкции за спекула.

„Ще се обезцени спестеното.“

Конвертирането е по фиксиран курс, а не по „пазарен“. Това означава, че спестяванията запазват стойността си.

„Нашата икономика е твърде различна.“

Еврозоната е именно механизъм за стабилност. За малка икономика като българската, това означава по-нисък риск при външни шокове и по-лесен достъп до капитали.

Новите български евромонети ще съчетаят европейското бъдеще и българската традиция. Свети Йоан Рилски, Свети Климент Охридски и Мадарският конник ще обикалят джобовете на милиони хора в Европа, напомняйки, че България е не просто член на ЕС, а народ с дълбоки корени.

Еврото не е враг на националното – то е инструмент за стабилност, евроинтеграция и нови възможности. А стотинките в него ще си останат наши.