The Blue Blog of Lazar :: За нашия манталитет

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.04.2010 19:47 - За нашия манталитет

Прочетен: 2311 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.07.2016 01:12

Много пъти съм се питал по какво толкова се различаваме от другите европейци. Изводът, до който аз стигнах е, че това е манталитета. Преди доста години един колега ми обясняваше, че това ни е останало като наследство от турското робство. Българинът е поддържал дома си, но улицата за него е била на чуждата държава. Днес е същото, щом още изхвърляме боклука през балкона. Не знам друг народ да има пословица като: Преклонена главица сабя не я сече. Това е робска психика, от която не сме се отърсили. СоциализЪмът също допринесе много за това. Ние не чувстваме държавата като своя. Чувал съм много хора да казват: Какво ми даде на мен държавата, че и аз да й давам? За съжаление имат право. Нашата държава е мащеха за много хора. Управляващите се изживяват като господари на народа, а не като негови служители. Народът пък им отговаря с пасивна съпротива, като крие данъци и съчинява вицове. Друга поговорка гласи: Рибата се вмирисва от главата. И още: Каквото повикало, такова се обадило. Излиза, че това с манталитета е един порочен кръг. От който сякаш няма изход. Мойсей е водил 40 години евреите през Синайската пустиня, докато не умре и последния, роден в робство. Така споменът за робството е бил заличен. Сега те се считат за богоизбран народ. По времето на Тато всички свикнаха държавата, разбирай Партията, да се грижи за всички нас. Тя ни осигуряваше работа, панелки и москвичи. Тя дори "пускаше" банани по Коледа. Хората обаче крадяха от заводите и ТКЗС и си строяха вили. В отговор на грижите. Шопът каза: Они ме лажат, че ми плащат, я ги лажем, че работим. В резултат ние имаме най-ниската производителност на труда в Европа. Трудолюбието стана мит. Да, работехме, но на вилата. А на работа си почивахме. Държавата остана чужда. И преди, и сега. То е ясно, че за да се променят нещата, народът трябва да плаща данъците си, а управниците вместо да ни крадат, трябва да ни служат. Трябва ли обаче да минат още 20 години? Царят ни каза да си сменим чипа. Но неговият чип не му попречи да си "върне" имоти, които просто не са били никога на Кобургите. Ние продължаваме да избираме месия след месия, който да ни "оправи". Накрая "оправените" сме ние. И Бай Ганьо познава: Всички са маскари. Добре де, как да го сменим този чип? Как се променя мислене, психика, манталитет на един народ? Сега чакаме на Европейския съюз да ни наложи правилата, които да спазваме. Те виждат, че ние хитруваме. Станаха пишман с нас. Аз нямам предложения. Освен това на Остап Бендер: Спасяването на давещия се е дело на самия давещ се...