Още ли се съмнявате в това? Вземете например МВР, прокуратурата и особено съда. Случаят на Максим е позор за българската полиция, прокуратура и съд! Истинските престъпници обаче са на свобода. Би трябвало и най-непредубеният човек вече да е разбрал, че това е всичко друго, но не и правова държава. В която обикновените хора ежедневно биват мачкани и унижавани от същата държава. Просто защото не са платили на когото трябва или пък нямат никаква власт. У нас чест, достойнство и дори право на собственост са празни понятия. Вземете още например медиите. При всяка смяна на властта те най-слугински се "преориентират". Самото ни общество е болно. Проявите на солидарност са изключение. Гражданската позиция се наказва. Вместо истинска култура се насажда чалгата и пошлостта. За политиците дори не ми се говори. Свестните биват омаскарени, а посредствените - възвеличавани. Просто за да нямаме избор. И да тънем в нищета и невежество. Национално достойнство?! Вместо да защитят твърдо националните интереси на българите у нас и в чужбина, политиците ни най-вече "внимават" да не засегнат с нещичко Македония, Гърция, Сърбия, Турция и особено Русия. Икономиката ни е тотално сбъркана. Бизнесът не може да се развива по правилата на свободната конкуренция. Монополисти тровят живота ни. Просперират протежетата с червен генезис. Мутрокапитализъм. Което е едно и също. Нацията е разделена, по каквото се сетите. Извън обществото са цели групи хора. Циганските гета например. Насила интеграция не става. Градовете ни са като след война, пътищата - също. Курортите - бетонни бункери. Фермерският труд бива ограбван. Природата - систематично съсипвана. Културните ни паметници не се поддържат. Учим фалшива история. Дори спортът ни вече не ни радва. Защото е в ръцете на знаете кои. Е, как да имаме самочувствие като народ? Като сме най-бедни в Европа не само материално, но и духовно. Ще кажете: много гъсти черни краски. Кое не е истина? Вече дори няма значение кое ни е наследство от турското робство, кое от социализЪма и кое от прехода. В криза сме. И тя не е само икономическа, ами вече и екзистенциална. От нас зависи дали ще ни бъде като народ. Между другото, един от най-древните... Дали ще преодолеем този упадък - стопански, демографски, духовен и морален?! Нека да си спомним, че и в близкото, и в далечното ни минало сме били сочени за пример на много народи. Че държавността ни е присъща. Че сме били държава на духа според Лихачов. Дори не е важно откъде ще започнем. Трябва да си признаем, че сме в опасност дори от изчезване като народ и държава. И просто да се вземем сами в ръце...

Никога не е била толкова разделена!Последиците тепърва ще бъдат трагични!

Това може би са думите на две трети от българите.Изпълнени с отчаяние и безпътица.
Да, от нас зависи и всеки един от нас трябва да се запита и честно да си отговори той самият с какво е допринесъл за това състояние на държавата ни и с какво може да компенсира и/или допринесе най-после да изгрее слънце и на нашата улица.
От нас зависят много неща и ние просто трябва да се събудим и да се борим за правата си и достоен живот.