The Blue Blog of Lazar :: C'est la vie

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.05.2010 03:14 - C'est la vie

Прочетен: 1511 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.07.2016 01:41

C"est la vie. Това е живота, казват французите. Или такъв е живота. Животът е това, което ни се случва, докато кроим планове за бъдещето. Дали обаче това е така? Не сме ли ние, които сами си избираме как да живеем? Или някой друг вместо нас определя това? Кое е вярното? Това, което човек сам си направи, и най-големият му душманин не може да му го стори. Така казваме у нас. По света има различни концепции за живота. Те варират от пълното примирение със съдбата (кармата), отредена ни от Бог, до категоричното отричане на намеса на каквато и да е висша сила в живота ни. Дали ще бъдем господари на живота си или ще преживеем каквото ни е писано? Бог помага на смелите. На тези, които се борят за живота си, но не и на отчаяните. В Европа ние сме най-недоволни от живота, който водим. Ние сме убедени, че заслужаваме и имаме право на по-добър живот. Естествено, след като сме с най-ниския жизнен стандарт. За това обаче си има и причини. Това не е световния заговор срещу България. Ние сами се докарахме дотук, не някой друг. Комунизмът ни беше проповядван 45 години като и вместо религия, в която Бог бе заместен от непогрешимата Партия. Тя ни казваше дори как да живеем. Когато тя се оказа все пак грешница, много хора "осиротяха". Нямаше кой да ги "ръководи". Те бяха безпомощни сами да решат как да живеят и затова яростно започнаха да се съпротивляват на всичко демократично и пазарно. Тези хора 20 години вече ни дърпат назад като държава, народ, общество. Не само върхушката на БКП, която оглозга скелета на държавата. А най-вече безличната маса под червените знамена, която докара на власт недоразумения като Виденов и Станишев. За което всички си платихме. С изоставане от света, бедност и мизерия. Всеки народ си заслужава управниците. Ние - също. Но за това сме виновни и ние. Защото позволихме това да ни се случи. Излиза, че човек, дори цял живот да се бори за по-добър живот, то накрая някой друг му определя съдбата. Същата тази маса. Чрез реанимирането на бившите. Към тях се добавиха и нови проклятия. Роди се вица, че България е най-богатата държава, защото след 20 години (според мен дори 30) на кражби, все има още за крадене. А всичко е толкова просто. Всеки сам да поеме отговорност за собствената си съдба и тази на семейството си. А всички заедно - за общата. Да направим нещо за нас самите, защото иначе никой няма да ни помогне. Дори Бог! Той обича смелите. Гледам какво прави Полша. Това може да ни се случи и на нас. Ако наистина го поискаме. Защото животът е борба! Такъв е живота.
C"est la vie ...