Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2012 18:24 - Cogito ergo sum
Автор: laval Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1490 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.08.2012 18:55


Мисля, следователно съществувам! Поне според Рене Декарт. Е ли това вярно у нас обаче? В България ние не живеем. Ние съществуваме. Защо ли? Ами защото не мислим или пък по-рано, когато е трябвало, не сме мислили. Следователно за българина това би трябвало да звучи така: Не мисля, следователно съществувам. Вместо да живея. Ами като не съм мислил, хак ми е. Ето защо си имаме и израза: Да му имам акъла на българина, дето му идвал отпосле! Във Facebook видях снимка на табела Опасно за живота!на елтабло. Някой беше написал с големи букви под нея: То пък един живот! Като се замислиш, самата истина. Живот ли беше, да го опишеш … Друг крилат български израз е: Тука е така! Бил съм по доста чужбини. Аз мисля, че са митове, дето сме били по-работливи или обратното, по-мързеливи от другите нации. Хората навсякъде си приличат. Същите като нас са и имат същите предимства и недостатъци. Причината другите да живеят по-добре от нас е съвсем друга. Те мислят, когато трябва. Ние – не! Най-добре това се вижда по време на избори. Повече от очевидно е, че точно тогава, когато е трябвало, ние не сме мислили. Вероятно защото шопът има поговорка: Най мразим да мислим. Затова и нашият живот е такъв. Той е пряка последица от липсата на мозъчна активност. Както е известно, у нас политиката определя и икономиката, и битието ни. Не само у нас, разбира се, но в България то е особено ярко изразено. От това, кой е на власт, буквално зависи как ще живеем. Не е нужно да превеждам кой знае какви доказателства. Достатъчно е да си спомним 2 гладни и студени зими. Не че от това ни е дошъл акъла. Защото освен дето не мислим и много бързо забравяме. Затова избираме едно от друго по-големи недоразумения. Лично аз не се сещам за нито една друга държава, в която да са избрали бившия си монарх, а след това и личния му телохранител. То, че не мислим, отдавна стана ясно. Ама това е само част от бедата. По-голямото зло е дали всъщност някого избираме. Защото, както гледам, напоследък изборите се превърнаха в търг с тайно наддаване. Ами то по-добре да си проведем един открит аукцион, за да са ясни нещата. Който даде най-високата цена, той печели. Ползата е, че така ще има по нещо не само за една мургава част от електората, ами за всички. И друго, тогава ще отпадне и нуждата от обещания и всички политици ще станат честни. Така, ами ... Все едно имуществен ценз. Но най-важното, че на такива избори въобще няма да трябва да се напъваме да мислим. То и без това нямаме този навик. Дето се вика, пряка демокрация. Загубилият няма да може да се сърди, че се е показал стиснат и е извадил по-малко пари. Това все пак обаче е само една идея, да не си помислите друго. А другото предполага известни усилия. Да мислим! За да може да стане: Cogito ergo vivo. Мисля, следователно живея.


image



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4098872
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21960