Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2016 15:55 - Българи и славяни: малко история и лингвистика
Автор: laval Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1087 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.08.2016 14:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Интересувам се от история и езикознание, прочел съм доста литература и имам собствено мнение. Естествено бих искал да споделя част от моите познания в блога си.

Да не навлизам в дебрите на историята за произхода на българите и славяните. Ще маркирам само, че те имат индоевропейски корени. Българите са родствени на скити, алани и сармати, а славяните – на балтите. Трябва да уточня, че древните автори не говорят за славяни, а за анти, венети /венеди/ и склавини /склави/. Терминът “славяни” се появява едва през ХVІІ век. Лансиран е от хърватите Винко Прибоевич и Мавро Орбини. Българите се появяват с името си в хрониките /Анонимният латински хронограф/ още в 354 г. Що се отнася до термина  “словени” в старобългарските книги, той не обозначава народ, а нещо друго. Думата произлиза от Слово. Синоним е на българите – християни като грамотни, словесни хора. Българите се заселват на Балканите още през ІV – V век, първоначално в най-западната му част, в Долната Охридска земя, докато славяните идват тук едва през VІІ век. В картата на Св. Йероним от ІV век пише “Mesia hec & Bulgaria”. Именно при своите сънародници идват южно от Дунава българите на Канас Юбиги Аспарух. Самият той премества Седемте Склавинии от Мизия на север, за да пазят границите му. Почти по същото време в Македония идват от Панония българите на Кубер. Славяните никога не са се самоназовавали с такова име. Те използат имената на племената си. На Балканите те се разселват на юг, като достигат чак Пелопонес и Мала Азия.

Безспорно е, че старобългарският език е славянски, тъй като е синтетичен и с падежи. Докато съвременният български език е аналитичен, безпадежен и следователно повече не може да се счита, че е славянски поради коренно различната си граматика. Лексиката на езика ни е смес от български и славянски думи с много чуждици, но не е изследвано в какво съотношение са те. Факт е, че след ХІ – ХІІ век говоримият български език надделява над книжовния славянски и той загубва падежите си и става аналитичен. Причината е, че българите са основно население тук, докато славяните са в периферията. Не е вярно, че те са били капка в славянското море. Според мен обаче е грешно да се смята, че старобългарският език е изграден на основата на солунския славянски диалект, само защото Св. Св. Кирил и Методий са родом от Солун. Вече се знае, че глаголицата е създадена през 855 г. от двамата братя в манастира Св. Полихрон. Там през 851 г. е станал монах Св. Методий. Той се намира на планината Олимп, но в областта Витиния, Мала Азия (до Бурса в днешна Турция), където има заселени доста славяни. Логично е точно тяхното наречие да е било използвано за превод на Библията и другите богослужебни книги. За новата писменост светите братя са използвали в голяма степен древнобългарските писмени знаци, които очевидно са им били познати. Тя е била канонизирана от папа Адриан ІІ в 867 г., но не е могла да се наложи във Великоморавия, където те са имали мисия, поради католическото духовенство там. Глаголическата азбука в леко видоизменен вид се използва в Хърватско чак до ХІХ век. Тя се състои от 44 букви, докато кирилицата има 38 букви. 24 от тях са взети от гръцката азбука, а останалите 14 за липсващи в гръцкия език звуци са с произход от още по-древната българска писменост. Още не е доказано кой е създал кирилицата. Прието е да се счита, че това е Св. Климент Охридски. Вероятно участие има и Св. Наум.

Канас Юбиги Борис І очевидно е бил изключително мъдър и прозорлив държавник. Неслучайно е бил канонизиран като Св. Цар Борис – Михаил. Той е предопределил историята на България чак до днес, приемайки християнството и налагайки нова писменост и официален език, като е използвал факта, че той вече е бил осветен от папата. Друг е въпроса, че мнозинството българи по-рано или по-късно вече са били приели християнството, включително династията Дуло. За мен лично е много интересно как българите са приели славянския език за официален, макар че оттук нататък той се нарича единствено и само български. Предполагам, че щом и двата езика са били индоевропейски, те са могли да го разбират и говорят лесно. В крайна сметка все пак е надделял говоримия български език. Така днешният ни език е един от най-богатите в Европа.

Ето че стигнах до славяните и техните езици. Както се знае, почти няма чиста нация, нито език. Славянските племена или по-точно казано, антите, венетите и склавините до голяма степен са се смесили с най-различни други племена: индоевропейски, угрофински, тюркски. Например с балти, авари, хазари, скити, сармати, маджари, траки, илири, елини, германски племена и т.н. За мен е доста неточно разпределението на славянските езици на западни, източни и южни. При това, както съм казвал вече, българският неправилно е класифициран като славянски език и то от южната му група. Отделен въпрос е, че старобългарският език е имал огромно влияние върху почти всички днешни славянски езици и особено много върху сърбохърватски и руски, но също например върху неславянски езици като румънския. За руския вече съм писал, че това си е изкуствено създаден език от Ломоносов на базата на старобългарската граматика и лексика. Речникът му е с 55% старобългарски произход, останалото са фински и тюркски думи, чуждици. Днешни славянски езици за мен са: сърбохърватски, словенски, украински, беларуски, чешки, словашки, полски, кашубски, русински, двата езика на лужичките сорби от Източна Германия: горнолужишки и долнолужишки. След разпада на Югославия тече процес на разграничаване на сърбохърватския на 4 отделни езика: сръбски, хърватски, босненски и черногорски. Същият е бил кодифициран като език след Виенския книжовен договор от 28 март 1850 г. Какво ни свърза с другите народи? За нашите братя на запад ще кажа само вица: “македонскиот jазик имал 100 диjалекти и тиjе сите биле бугарски”. С всички съвременни славяни имаме обща лексика, най-много със сърбите, чийто език е най-силно повлиян от старобългарския език. В днешна Източна Сърбия се говори един странен език без падежи, който се нарича нашенски, торлашки или шопски и се явява най-западния български диалект. Общото с руския е, че през периода на Възраждането в езика ни са навлезли прекалено много русизми, повечето от които дори нямат славянски корен. Дори в днешния румънски език все още има 37% български думи. Въпреки всички тези прилики ние си оставаме една уникална нация със своя цивилизация и различен език.


image




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4102622
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21968