1984. Но не по Оруел. Круиз по Дунава с един от двата нови модерни кораба. Тогава работех на Златни пясъци, а екскурзията беше само за служители на Балкантурист. На борда беше пълно с австрийци, германци, французи и англичани. Хубавото бе, че и нас ни обслужваха като западните туристи.

Първото ми докосване до западния свят. Виена, бляскавата столица на Хабсбургската империя. Градът на валса. Вече бях пообиколил малко Източна Европа (ГДР, Прага, Будапеща, Букурещ) и може би затова не бях така зашеметен. Първото ми впечатление беше от безупречната чистота. Навсякъде. По улици, булеварди, площади и паркове. Даже на пристанището и гарата.

Разполагах само с 45 $. Само толкова разрешаваше Партията. Не успях, разбира се, почти нищо да си купя. Но за сметка на това пък видях древнобългарското златно съкровище от Nagy Szent Miklos в Музея на изящните изкуства, разкошните дворци Hofburg, Schoenbrunn и Belvedere, пешеходната улица Kaerntner Strasse, парка Prater, готическата катедрала Stephansdom. Не можах да се кача на Виенското колело, защото трябваше да чакам с часове. Затова пък пих истинско виенско кафе и наливна бира с вурстчета, опитах прочутата торта Захер оригинал в едноименната сладкарница и даже ходих на опера. От 90 души българи на кораба, само четирима влязохме във Виенската опера, па макар и само правостоящи. В галерията беше пълно със студенти. Помня, че билетите бяха само по около 1 долар. Гледахме “Симоне Боканегра” на Джузепе Верди с Мирела Френи. По афиш трябваше да пее и Николай Гяуров, но за наше огромно съжаление беше болен.

В същото време повечето от групата така и не излязоха от Mexiko Platz, който бе съвсем близо до речния порт и около който беше пълно с евтини магазинчета на амбулантни търговци.

Виена се слави с чудесната си старинна архитектура в стиловете барок, рококо, готика, както и в типичните за Виена сецесион и арт нуво. Това, което истински буди възхищение обаче е начина на поддържане на всички сгради, стари или нови. Особено бях впечатлен не от архитектурните шедьоври, а от обикновените чисти и спретнати жилищни кооперации на Община Виена, които се отдават под наем на нуждаещи. Изумен бях, че всяка от тях си има например портиер.

Магазини не обикалях. Нямаше време, пък и какво би могъл да си купиш с толкова малко пари. Но все пак дори и само от витрините им можеше да се види огромната разлика между живота в родния социалистически лагер и в “загниващия” капиталистически свят. Лагер и свят!

Ето защо другарите всячески ограничаваха пътуванията на Запад и затова много малко хора излизаха зад Желязната завеса. Радвам се, че ми се отдаде тази възможност по това време. Една екскурзия до Виена бе предостатъчна да разбие цялата им пропаганда за предимствата на социализЪма. След това още 2 пъти съм бил във Виена, но само за кратко. А как бих искал да се върна пак.