Като варненец и от работата си на Златните помня съветските туристи от “онова време”. Бяха си за съжаление. Тогава те идваха само в организирани групи от разни колхози, совхози и заводи, водени от партийния секретар и винаги придружавани от офицер от КГБ, които следяха зорко за спазването на “съветския” морал. Съветските другарки казваха на родните гларуси: Мы от групы не делимся. Това обаче не пречеше на гларусите някакси да ги отделят от групата и след това да укрепват “братската” дружба и в интимен план. Съветският турист беше доста кротък и благодарен. Благодарен на КПСС, разбира се, че го е наградила да дойде на море в България. И кротък, защото, ако се провини нещо по време на екскурзията, то не го чакаше нищо добро, като се прибере в голямата страна. Затова той не смееше да се напива така, както бе свикнал в СССР. Съветският товарищ по правило нямаше много пари. По тази причина не съм виждал никога съветски туристи да посещават барове или дискотеки, а вероятно и не им разрешаваха да ходят сами на такива места. Вместо това съм виждал как вечер цялата група се е събрала във фоайето на хотела и дружно пее съветски песни. Той пазаруваше всичко, каквото му попадне, без никакви претенции. Беше супер доволен от хотела, от ресторанта, от всичко, което му се предлагаше тук. Обикновено гледаше като изумен. Чувал съм ги да казват: А у вас прямо как на Западе. Не, че те имаха изобщо някаква представа как е наистина на запад. На Златните с години се коментираше случая с един екскурзовод. Той беше накарал една група съветски туристи да пият чая си, като лапнат хартиените торбички и пият след това топлата вода. Гледката е била зашеметяваща. От устите на цялата група висяли конци с чаените етикети. Екскурзоводът беше уволнен и арестуван за гавра с представители на братския СССР. Кой знае колко кофи мастило с обяснения е изписал в Държавна сигурност. Съветският турист никога не пропускаше възможност да каже, че идва от великата страна. После обаче, изглежда се сещаше откъде точно е дошъл при нас и ставаше малко по-скромен. Защото най-често това му беше и първото излизане в чужбина.

След това падна Берлинската стена и Scorpions изпяха The wind of change.
И се получи една доста странна трансформация.

Изведнъж, сякаш от нищото, у нас се появи руският турист. Той бе вече съвсем друга бира. Уж човекът си беше същия, но явно работата му беше пораснала. Почна да вади дебели пачки с долари. Идваше вече индивидуално, с цялото си домочадие. Виждал съм малки русначета със стотачки в зелено. Сега той се държеше, сякаш целият свят е негов. По българската поговорка: Пази Боже, сляпо да прогледа. Той имаше претенции за всичко и вече не му харесваше хотела, ресторанта, храната. Напиваше се като казак. Ако не му направеха отстъпка в магазина, веднага вдигаше скандал. В магазините ни за кристал и порцелан имахме доста руски клиенти. Нашите продавачки са сваляли цели рафтове със сервизи, докато рускинята си избере нещо. Накрая се наложи да сложим табелки: Скидки нет. Виждал съм руски туристи в Париж и Милано и дори в Дубай. Навсякъде видях да се държат по един и същ начин, ако не и още по-зле. Където и да се намират, говорят само руски и са обидени, че другите не знаят езика им. Просто нямам думи да опиша наглото им поведение. Не спирам да се учудвам откъде им се появи това имперско самочувствие и усещането за превъзходство спрямо целия останал свят. По света се носят легенди за руските новобогаташи и олигарси – милиардери. Всички те до една са верни. Тези хора изкупуват буквално всичко, каквото им хареса – скъпи имоти, яхти, дори футболни отбори. 

Последната трансформация на руските туристи у нас е превръщането им в “инвеститори”. През последните години тези "туристи" са изкупили стотици хиляди апартаменти и други имоти в България, особено по Черноморието. По принцип това не би следвало да е голям проблем, но … Преди години британците също масово купуваха имоти. За съжаление обаче нещата с руските “инвеститори” не стоят по същия начин. Това стана ясно след скандалното изказване на руския депутат Пьотр Толстой, който се закани, че те ще изкупят цяла България. Като имам предвид, че у нас е пълно с продажни хора, намирам това за съвсем реална опасност. Това не са рускините, които се женеха за българи с едничката мисъл да избягат от СССР. Тези хора не са дори от средната класа, които искат да избягат от Русия. Впрочем, такава в Русия почти не е останала. Всички тези хора са финансирани от някого съвсем целенасочено с цел трайно заселване в България. Прочетох, че руски банки имат специални продукти за това. Най-големият проблем обаче е че те нямат ни най-малко намерение да се интегрират в българското общество. Напротив, те си създават свои собствени анклави тук и живеят изолирано от българите. Вече си имат цели жилищни блокове, магазини “Берёзка”, руски ресторанти и училища, откриват хиляди собствени фирми. Поморие си има вече жилищна сграда “Малая Россия”. Скоро и в други градове. Постенно ни изкупуват и това вече не е шега. Лично аз не искам те да ни колонизират, каквато е идеята им. Не искам те да станат български граждани и утре да определят съдбата ни. На мен те не са ми никакви братушки, нито по кръв, нито по манталитет.