Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2016 22:35 - На панаир в Солун
Автор: laval Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1368 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.11.2016 14:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Както знаем от историята, Солун така и не можа да стане български. Макар българите в него да са били колкото гърците. Всъщност Солун векове наред е бил град на евреи. През Балканската война войската ни е влязла в града 2 часа след гръцката и гърците са ни посрещнали с думите: Добре дошли в гръцкия град Солун! Останахме си с фейлетона на Алеко Солунската митница”. Затова пък сега Солун, пък и цяла Северна Гърция са обект на окупация от българските туристи. Със сигурност доста българи могат да разкажат много повече за Гърция от мен. Защото не съм бил нито в Атина, нито пък по островите. Не познавам и курортните им места. Но и аз също съм ходил там, и то 2 пъти. Само, че не на истинска почивка, а като посещение на Солунския панаир.

Първият път беше през 1993. Бяхме 3 дни в самия Солун и после 4 дни в Паралия Катерини, на 60 км на юг от Солун. Вторият път бе през 1997, но този път нощувахме в село Неа Каликратия, близо до първия ръкав на Халкидики. Ето какви са моите скромни впечатления:

Влизайки в града, автобусът ни попадна в задръстване в една тясна уличка в центъра. Трябваше да носим багажа си пеш до хотела. Тротоарът беше разбит, съвсем като у нас. Трудно мъкнехме куфарите. Самият хотел, разбира се, беше скромен, макар и в самия център. По 3 души в стая. Солунският панаир е доста по-малък от Пловдивския по площ и брой палати. Но има атракция: една телевизионна кула с панорамно кафе. Видяхме, че други хора пият турско кафе и имахме глупостта да си поръчаме Кафе турко. Само дето не ни набиха. Кафето било византико, на други места пък беше елинико. В Гърция няма нищо турско, естествено. Есенният панаир не предлага нищо впечатляващо като стоки. Вторият път бяхме на 2 изложения в панаира: мода и бижута. Гръцката мода не беше въобще по нашия вкус, но златната бижутерия събираше очите. Изобилие от масивни украшения от 18-каратово злато в доста ориенталски стил. Явно такива харесват гъркините.

Обиколихме центъра, пихме кафе и фрапе на крайбрежната алея. Имаше лъскави магазини, но следобед те бяха затворени. Нещо като сиеста, доста необичайно за мен. Видяхме Бялата кула, крепостта, църквата Св. Димитър. По всички балкони в града има тенти. Солун е хубав град, но си няма плаж и Морската градина на Варна. Само един крайморски булевард с кей и един малък крайморски парк.

Паралия означава бряг на български. Трудно мога да го нарека курорт, особено в сравнение с Албена, Златни пясъци и Слънчев бряг. Малко селище на брега на морето, близо до Катерини. Има голям плаж, но пясъкът не е като на Златните. Бяхме в хотел на плажа. Влизах да се къпя, но за мен водата беше прекалено солена и от морето веднага тичах до стаята да си взема душ. Водиха ни на екскурзия до Метеора. По пътя не видях природа като в България, с изключение на Олимп. Само голи баири. Метеора обаче е магическо място и заслужава да се види. Изумих се как са ги построили тези манастири върху скалите. На връщане спряхме в хотелски комплекс от по-висока класа. Вторият път в Неа Каликратия бяхме извън сезона. Това си е село с няколко хотела. Плажът е малък. Имаше само един ресторант на мегдана на селото. Гръцката кухня си е почти като българската: салати, мусака, сувлаки, бифтеки. Естествено е да ни допада. Но рибата в Гърция е наистина нещо уникално. В Паралия съм ял може би най-вкусната риба в живота си. Човекът ни вкара в кухнята си сами да си изберем риба за вечерта. Съхраняват ги в морска сол и лед. Поднесе ни голямата риба с десетина по-малки. Просто се топеше в устата. Пихме узо и вино македонико. Рицината, която опитахме в Солун, не ми хареса заради дъха на смола. След като компанията си взехме нотите, играхме и сиртаки на пясъка. Много исках да видя истинска таверна. Оказа се, че в самия Солун няма. Заведоха ни в една крайпътна таверна до Катерини. Трябва да си призная, че беше голямо разочарование за мен. Музиката не ми хареса. Нямаше нищо общо с гръцкото, което слушаме у нас. Чупенето на чинии е забранено. Вместо това ни предложиха цветя, които да хвърляме на сцената. Една тава бе 10 долара. Напитките бяха също доста скъпи. Тръгнах си по-рано от другите, макар и късно вечерта. Спрях една кола на стоп до Катерини, а оттам взех такси до хотела. Бяхме и в Катерини. Центърът му бе разкопан и нямаше какво да се види. Още тогава гърците обаче си имаха слънчеви панели и цистерни за топла вода на всяка една сграда.

Като човек, работил в туризма, аз винаги съм се чудил, как така Гърция, страна в криза, и то без да има големи курорти като българските, успява да привлече много повече туристи от нас. Да не говорим, че българите вече също я предпочитат пред Черноморието. Надявам се един ден и аз да имам възможност да ида на истинска почивка там, за да мога да разбера защо.
 

Бялата кула

image

Панаирът с телевизионната кула

image

Метеора

image




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4099775
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21961