Гунди беше и си остава моя идол във футбола. И не само защото от малък съм левскар. Георги Аспарухов беше пример за подражание. Като дете татко ме водеше на стадион “Юрий Гагарин” на мачовете на “Левски” във Варна. Имах късмета да гледам в няколко мача Гунди на живо. На един от тях Гунди вкара гол с глава на “Черно море” в последната минута и “Левски” спечели с 3:2. Май тогава излезе лафа: Пазете Гунди в последните секунди. Вкъщи нямахме телевизор и гледах мача на “Левски” с “Милан” в кварталния клуб на една малка “Опера” с още 50 души. Помня, че Гунди вкара гола за 1:1 в София. В Милано също, макар да паднахме с 5:1. Именно тогава Нерео Роко е искал да го привлече при росонерите, казвайки: Това е център-нападателя на моите мечти. Гунди е отказал солидна за времето си оферта. Гледах няколко пъти филма за Гунди и всеки път заплаквах. Няма да забравя обаче колко много съм плакал след новината за онази ужасна катастрофа на Витиня. Татко и дядо не можеха да ме утешат. На погребението на Гунди и Котков са отишли толкова много хора, че властта се е уплашила. Били са 150000 души. Няма други българи, чиято памет да е била уважена от повече народ. Няма и други, които да са били така обичани. Гунди не е печелил Златната топка, нито Златната обувка. През 1965 е бил между най-добрите футболисти в Европа. Незабравими ще останат двата му гола срещу Белгия, с които класира националния отбор на световното през 1966, както и голът му шедьовър срещу световния шампион Англия на “Уембли” през 1968 за равенството 1:1. Гледал съм интервюта с Гунди. Той беше интелигентен и скромен човек. Неслучайно беше избран за футболист на века на България. Той никога няма да бъде забравен. Защото има най-важното – любовта на хората.
 

Не е печелил " Топката и обувката", защото може би си остана в България, през 1965'та е осми в класцията на Франс футбол делейки осмото място с унгареца Алберт Флориан.

Прав си, че ако беше излязъл навън, щеше да спечели отличие, както и за осмото място в класацията. Флориан Алберт обаче после спечели Златната топка за 1967.