Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2016 21:53 - Разходка
Автор: laval Категория: Лични дневници   
Прочетен: 717 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.10.2016 13:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не знам защо, но напоследък все по-често в съзнанието ми изплуват спомените от детството. Може би като реакция на рекламите за онова време, които ни убеждават колко добре сме си живяли тогава. Сякаш това е бил нечий друг живот. Днес си спомних за неделните разходки с нашите. За варненци традиционното място за разходка и сега е Морската градина. Животът на моите родители беше само труд. Мама и татко работеха дори в събота и нямаха кой знае колко и кой знае какви развлечения. Даже на кино ходеха рядко. Затова разходка в неделя следобед за тях беше празник. Обличаха си най-новите дрехи и ме вземаха със себе си. Клюкарките от махалата, седнали по пейките, винаги ги питаха: Къде, пак на разходка ли? От нашата улица се пускахме по “Братя Миладинови право в градината. Маршрутът винаги беше един и същ. Те първо ме водеха в детския кът на люлките или виенското колело. Понякога татко ме возеше на лодка в езерцето. Разходката бе безплатно удоволствие и в Морската градина се стичаха хиляди хора. Алеите винаги бяха пълни с народ. Понякога ми купуваха сладолед, особено ако съм заслужил. Нямаше я днешната крайбрежна алея. Нито Хоризонт. Обикновено стигахме до Зоопарка. Обичах да гледам животните. На връщане минавахме задължително по главната улица Ленин, на която викахме Гезмето. По нея се разминавахме с десетки семейства, които отиваха на разходка или се връщаха от нея. Разходката винаги завършваше в сладкарница: пасти, толумбички, саварини с боза. На нашите парите често не им достигаха, макар и двамата да работеха допълнително на частно. Мама шиеше, а татко се занимаваше с дърводелство. Затова на ресторант са ме водили доста рядко. И почти винаги на лятната тераса на Морското казино, любимо място на татко. По това време нашите нямаха кола. Редът на Москвича излезе чак когато станах абитуриент. Така че на излет или както сега се казва, пикник, сме ходили, само ако ни вземеше някой приятел на татко с колата си. И най-често на Аладжа манастир. За цялото ми детство нашите можаха да ни заведат на курорт само 2 пъти: като малък сам на Костенец и вторият път с брат ми на Банкя. От Костенец помня само един водопад и това, че ходихме до София. Имам снимки от старата зоологическа градина. В Банкя имаше басейн и си правихме горски разходки из Люлин. Тогава бяхме през ден в София и за пръв път стъпих в ЦУМ. За целия си живот нашите са били само веднъж в чужбина, и то в Одеса. Ходихме с кораб на гости цялата фамилия. Това бяха развлеченията за онова време. Впрочем, техният живот и нашето детство едва ли са били много по-различни от тези на останалите български семейства.
 

image




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4102357
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21967