Прочетен: 650 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2016 07:37
Родната ми къща имаше голям двор с дълга ограда към улицата. Всички стаи бяха навътре. От входната врата до къщата имаше плочник, а от двете му страни – алеи с цветя. В двора имахме голяма асма, една круша и люляк, а в останалата част – малка зеленчукова градинка. Целият ни двор се виждаше от комшиите през оградата. Мама и татко се стараеха много да го поддържат в добър вид. От тях от малък съм научил, че щом си имаш градинка, то трябва да си я подредиш и да полагаш грижи за нея.
България винаги е била страна градина, дори по турско време. Само че днес тази градина вече е обрасла с твърде много плевели. До такава степен, че те задушават всички останали растения и им пречат да растат и да се развиват нормално. В резултат растенията прогресивно намаляват. Доста растения дори не могат да виреят повече тук и семената им поникват в други дворове. Където няма плевели и макар на чужда почва, успяват да се нагодят. Европейските ни съседи от много години сочат с пръст занемарения ни двор и се мъчат да ни накарат да си го оправим. Ние обаче си държим на бурените. Някои даже им се радват. И само ги поливат да растат повече. Така скоро няма да имаме градинка. А всичко е толкова просто. Трябва сами да се захванем и първо да си прекопаем двора, да почистим от плевели веднъж завинаги, да засадим нови цветя и растения и да си подредим градинката. Само така тя отново може да стане райско кътче. Едва тогава и ние, и съседите ни ще сме доволни и вече можем да имаме някакви претенции, например да получим табелката “Образцов дом”.