Една случайна среща, която няма никога да забравя. С Дядо Велко от Скопие. Беше 2000. Бяхме ходили на почивка в Охрид. На връщане решихме да останем 2 дни в Скопие. Беше 40⁰ жега. До градския търговски център имаше градинка с фонтан. Скрихме се там на сянка. На съседната пейка седяха двама старци. Както си говорехме, изведнъж единият от тях ни запита: Деца, вие от България сте? Чух го много добре. Каза БЪЛгария, а не Бугария. Когато му отговорихме с да, той стана, дойде при нас и изведнъж започна да ни прегръща и да повтаря: Майка България! Майка България! Стъписахме се, а той вика: И яс сум българин! И се разплака. Другият дядо се опитваше да го успокои и му казваше да говори по-тихо, за да не го чуят. В отговор дядото тегли една българска. Запознахме се, казваше се Велко. Искаше да си говори с нас. Извади личната си карта. На нея пишеше Вељко. Не знам дали правилно си спомням, защото мина време, но фамилията му беше Цингулов или нещо такова. Не бях чувал такава. Викам му: Дядо, ти защо нямаш ски накрая? Той се засмя: Не ми требат мене ски. Не морам яс да скиям. После се разприказва. През войната служил в Българската армия, в Русенския полк, каза. По-късно проверих, трябва да е бил Дунавския полк. Тогава обиколил много места в България: София, Пловдив, Търново, Русе, Бургас, Варна. Когато му казах, че сме от Варна, започна да ни разпитва. Казах му, че сега Варна е голям град и че има морски курорти край града. Човекът явно беше много изстрадал в живота си. Бил родом от Скопие. Лежал в затвора, само защото бе служил в българската армия. За малко се разминал с концлагера в Голи оток. Разказът му беше много накъсан, развълнуван. Смесваше непрекъснато български литературни думи със скопския си говор. Питах го как беше през Титово време. Само като чу за Тито, започна здраво да го псува. Беше работил какво ли не. Често са го уволнявали, бил е безработен. Няколко пъти като по-млад и буен го арестували и пак го пускали. Семейството му отказали да си сменят името на 2 пъти – преди войната с ич накрая и след нея със ски. Много народ отказал да се прекръсти. Каза ни, че имало много хора, които се смятат за българи, но ги е страх да го казват на глас. Другият дядо и той тихичко ни каза, че си е българин, но си беше доста по-наплашен и почти не говореше. Той така и не ни спомена името си. Накрая Дядо Велко ни сподели, че имал само една мечта: докато е жив да види още веднъж България и ако може да я обиколи цялата от граница до граница. След войната той повече не беше идвал в България. Като се сбогувахме, ни каза, че праща много здраве на всички в Майка България, която носеше в сърцето си.

Тази случайна среща беше сравнително кратка, но много наситена емоционално. И затова тя така се е запечатила дълбоко в съзнанието ми. Тя ми показа, че българщината в Македония все още я има. Дядо Велко сигурно вече не е жив. Но заради българи като него си струва да се борим за нея.
 

Какви жалки същества витаят в интернетното пространство!

И аз това се чудя. Има ги, за съжаление.

Да се борим за чужда територия днес, не е добра идея. Но тези наши българи защо просто не си дойдат в България? Тук се напълни с бежанци от Сирия и къде ли не, а нашите чакат да отидем да ги пренесем на ръце. Извинете, но не го разбирам това. Милеят за България, а не живеят тук!
Поздрави за постинга. Доста впечатляващ е.

Съвсем нямам предвид да се борим да присъединяваме Македония. Това никак даже не е реалистично. Но за запазването на българщината в Македония, да. Все пак там живеят българи. Те не могат да се преселят всички тук. Не трябва да се отказваме от тях, а да работим за процеса на ребългаризация, за да стане Република Македония просто втора българска държава на Балканите.

Населението в Северна Македония (ФИРОМ) и Южна Македония (Гърция) е БЪЛГАРСКО мари "историчко"! Там е провеждан кървав геноцид от окупационните армии на Сърбия и Гърция под диригентската палка на Русия и са изклани стотици хиляди българи, а останалите (повечето) са дебългаризирани насилствено!

Да направиш подобно нелепо заявление и то при положение, че си българка е равносилно да посъветваш българите във Варна да се преселят във Велико Търново поради преселението на руските навлеци.

Боже, до какво безродие го докараха последните български поколениия расли по времето режима на цигането Тодор Живков и спахиите му ДС "демукръти" след него!!??

Сурвакар

Република Македония никога няма да стане втора българска държава на Балканите, както и нашето Лудогорие никога няма да стане втора Турция. Разбирам родолюбивите Ви чувства, но понякога в името на мира, те остават на по- заден план.
Най ще е хубаво българите да си се приберат в България, да се напълнят с хора и детски смях запустелите китни селца и малките градчета. Тогава България ще пребъде.
Амааа...нещата не зависят само от Вас, от мен....

Само ще помоля да се спазва добрия тон в коментарите. Всеки има право на мнение, но в моя блог това условие е задължително.
Колкото до Македония, мисля, че ако българите оттам дойдат тук, то тя много бързо ще стане третата албанска държава.