Ziezi ex quo Vulgares

За пръв път името Българи се споменава в Анонимния римски хронограф от 354 г. във фразата: Ziezi ex quo Vulgares – Зиези, от когото са българите. Представлява малък сборник на латински с кратка световна хроника. Хронографът изброява 25 източни народа, обитавали територията от Кавказ до Памир. Прародителите им са синове на библейския патриарх Сим, родоначалник на семитите и първороден син на Ной. По този начин чрез Зиези, който се явява внук на Ной, ние българите се причисляваме към библейските народи. Те са посочени последни поред в списъка под № 25 като най-източния народ. Това косвено подкрепя теорията за памирския произход на древните българи. Всичко това обаче поражда въпроса: Кой е Зиези?

Няма друго словосъчетание от изворите за българската история като “Ziezi ex quo Vulgares”, което така силно да провокира въображението на учените и историците – любители. Тук няма да изреждам различните хипотези за Зиези, но някои от тях са в сферата на научната фантастика. Лично моето мнение е, че българите сме родственици с древните скити и сармати като част от ираноезичния свят. Митичният образ на Зиези е темата и в наскоро излезлия фентъзи роман на Андрей Петров под името “Зиези – Острието на империята” - www.ziezibook.com.

Безспорни са обаче две неща:

Първо, че българите сме древен народ и второ, че загадката Зиези трябва да бъде разрешена.

Титулната страница на Анонимния римски хронограф