Прочетен: 18115 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2016 18:51
Професията ми е свързана с цифрите. Затова тяхната история ми е така интересна. С цифрите си служим всеки ден. Те са писмени знаци, не по-малко важни от буквите. С цифрите образуваме числата. Науката за числата е математиката. Нейното значение за живота на човека е огромно. Без цифрите, числата и математиката не би могло да има нито икономика, нито пък която и да е сфера на живота. Математиката е фундаментална наука, без която не могат да съществуват много други науки. Човечеството познава броенето от зората на съществуването си. За да може да борави обаче с числата и да извършва действията с тях, човекът е трябвало да намери начин да ги изразява видимо. Именно така са се появили и цифрите. С тях човек вече е могъл да изобрази писмено числата и дори да ги подреди в стройна бройна система.
Първите цифри се появяват в Шумер около 3500 пр. н. е. заедно с клинописното писмо. Около 2000 пр. н. е. те биват възприети във Вавилон. Шумеро-вавилонската бройна система е доста сложна, тъй като тя е шестдесетична. Въпреки това вавилонците стават известни като най-добрите математици и астрономи на древния свят.
Шумеро-вавилонските клинописни цифри
Към 3100 пр. н. е. в Древния Египет също започват да използват йероглифи за цифри. Приносът на египтяните е, че те са първите, които прилагат десетичната бройна система.
В Древна Елада цифри ползват от VІІ век пр. н. е. Те са буквени и са само 6 на брой за числата 1, 5, 10, 100, 1000 и 10000. Тези древногръцки цифри са известни още като атически.
От Елада цифрите се разпространяват на Апенините. Всички познават отлично римските цифри. Те обаче произлизат от етруските. При етруските цифрите са 8 на брой, докато при римляните те са 7. Трудностите идват при изписването на големи числа и при аритметичните действия. Всеки знае колко трудно е да се смята с римски цифри.
В другия край на света в Америка маите започват да използват цифри около 1000 г. пр. н. е. Бройната им система е двадесетична. Приносът им е, че първи въвеждат цифра за нула.
В Източната Римска Империя (Византия) започват да изписват цифри с букви от гръцката азбука. Освен числата от 1 до 9, с букви те изразяват също и десетиците и стотиците.
В Средновековна България след приемане на кирилицата също изписват числата с букви, както във Византия. За да ги разграничават като цифри обаче, върху тях се поставя черта.
Цифрите, с които си служим днес, наричаме арабски. Техният произход обаче е от Индия. Те са наследници на цифрите брахми, които се появяват през ІІІ век пр. н. е. През І век математиците в Древна Индия изобретяват десетичната позиционна бройна система, която включва и нулата. Цифрите претърпяват векове развитие и променят своите очертания. През ІХ век цифрите вече се наричат Гвалиор. Те биват възприети от Персия към 825 и арабите към 830, които ги наричат Hindu (индийски) цифри. От тези индо-арабски цифри през ХІ век се развиват 3 различни вида цифри: западноарабски (Гобар), източноарабски и индийски (санкритски) с Деванагари азбука. Затова днес арабите и индийците използват цифри, които са различни от нашите. В Европа цифрите Гобар биват представени от арабските търговци. Ето защо днес те се наричат арабски. Те също претърпяват развитие и едва към ХV век цифрите придобиват своята днешна форма.
Развитие на индо-арабските цифри
Първото споменаване на тези цифри в Европа е през 976 в Codex Vigilanus в днешна Испания, а първият, който ги популяризира в Европа е гениалният математик от Пиза Леонардо Фибоначи в своя основен труд за аритметиката “Liber abaci” (Книга за смятането). В него той използва за пръв път арабските цифри. Той е известен и с числовата редица, наречена Числа на Фибоначи.
Liber abaci на Леонардо Фибоначи
Днес целият свят използва индо-арабските цифри. Има обаче немалко страни и народи, които употребяват в своята писменост свои специфични цифри. Както вече писах, днешните араби не използват “арабските” цифри, защото имат свои собствени. Със съвсем малки разлики същите цифри се използват и в някои други страни, пишещи на арабица: на фарси (персийски) в Иран и на урду в Пакистан. Ето какви са цифрите, които се използват в мюсюлманския свят:
Азия е континента, който предлага най-голямо разнообразие на използваните в местни езици собствени цифри, най-често наред с арабски цифри. Така например китайските цифри освен в Китай и Тайван се използват още и в Япония и в Корея. Свои цифри на иврит имат и в Израел. Също народите на Индокитай: Лаос, Камбоджа, Тайланд, Мианмар (Бирма), които имат свои национални азбуки. А най-разнообразни цифри имат народите, които населяват Индия. Какви са те, можете да видите в табличката.