Най-известната археологическа находка в Южна Америка безспорно е Мачу Пикчу. На езика на инките кечуа това означава Стар връх. През 1983 е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, а през 2007 е избран за едно от новите седем чудеса на света. Намира се в Перу високо в Андите на 2430 m надморска височина на 112 km от Куско – столицата на империята на инките, която е обхващала огромна територия: Перу, Боливия, Чили, част от Аржентина и Южна Колумбия. Мачу Пикчу продължава да бъде загадка за съвременната наука.

Мачу Пикчу – Карта

Мачу Пикчу – Панорама

 

Дълго време Мачу Пикчу се знаел само от тукашните жители, преди да бъде преоткрит в 1911 от американския историк Хайрам Бингам, ръководил експедицията на Университета в Йейл. Той е отведен до загадъчните руини от местeн човек и първоначално смятал, че е открил друг изгубен град на инките – Викабамба. Бингам  чел за него в испански хроники от XVI век, в които пишело за град в джунглата, в който елитът на инките се укривал. Той бил удивен от това колко добре бил запазен града 400 години, след като мистериозно бил напуснат от своите обитатели. Той го нарича “Изгубеният град на инките”. Така се казва и бестселъра на Бингам. През 1913 National Geographic му посвещава цял брой. Така той става популярен в цял свят.

Мачу Пикчу е построен в 1440 от владетеля на инките – Пачакути Инка Юпанки и е обитаван до 1532. Градът включва около 140 сгради (къщи, дворци, храмове, астрономическа обсерватория, складове). Той е наистина забележително постижение на градоустройството, строителството и архитектурата. И досега не е ясно как точно е бил построен на такава голяма височина. Целият комплекс покрива площ от около 320 акра, обособени в три участъка – градски, земеделски и религиозен. Земеделската част представлява серия от тераси и акведукти, които използват естествените склонове на земята. Около тесните алеи били построени  малки скромни жилища за домове на фермерите. Стена отделя аграрната зона от градската част. В южната част има издълбани ниши. Днес този участък е идентифициран като “Храмът на кондора”. Последният е наречен така заради изображението на андийски кондор върху гранитна повърхност.

Храмът на кондора

Колекцията от майсторски постройки от червен камък до храма е известна като “Квартирите на интелектуалците”. В непосредствена близост до тях се намира Територията на принцесите. Религиозната зона представлява истински шедьовър на архитектурата на инките. Централно място заема Свещеният площад, където са се извършвали религиозните церемонии. “Храмът на слънцето” е полукръгла конструкция, издълбана в солидна скала с два прозореца, единият гледал на изток, а другият на север. Съвременните учени смятат, че тези два прозореца са били използвани за слънчева обсерватория. Източният прозорец е позволявал прецизното измерване на зимното слънцестоене по сянката, която хвърля централният камък.

Храмът на слънцето

На “Xрама на  трите прозореца” има изображение, което представя трите нива на света според разбиранията на обитателите на Андите: Ханан-Пача (най-високото ниво на небесния рай), Кай-Пача (земния свят) и Укжу-Пача (светът, който обитават боговете). Прекрасен образец на строителните умения на инките е “Свещеният храм” с перфектно скрепени полирани каменни блокове. Други религиозни постройки са “Имение на свещениците” и енигматичното светилище, известно като  “Интихуатана”. Това е една от най-мистериозните постройки в Мачу Пикчу. В нея има голяма гранитна колона, която вероятно е служила за стрелка на слънчев часовник, която изниква от огромнa пирамида. Учените предполагат, че светилището e изпълнявало ролята на слънчева обсерватория. По време на зимното слънцестоене жреците символично са спасявали бога на слънцето (Инти) на него, за да не изчезнело слънце окончателно.

Интихуатана

Това, което не спира да смайва учените и до днес, е,  как всички постройки са били издигнати без хоросан и без инките никога да  са ползвали коли или животински впряг. Всички каменни полигонални блокове, използвани при градежа, са толкова прецизно скрепени, така че помежду им не може да се промуши дори и най-тънкия нож. Този начин на градеж е уникален с това, че придава завидна здравина и висока устойчивост при земетресения на конструкциите. Не е ясно как масивните каменни блокове са били премествани. Предполага се, че са били сечени с бронзови или каменни сечива и след това полирани с пясък.  Като не спират да се удивляват на грандиозния подвиг на древните строители, някои учени  излагат хипотези за използването на лазерни технология при строежите, дело на високо развити антични цивилизации и дори на извънземни. Мистериозността, с която е обгърнат  Мачу Пикчу, се подсилва и от липсата на документи, които да дават някакви сведения за построяването на величествения комплекс. Това, което е известно, е, че империята на инките е разполагала с добри архитекти, които са умеели да адаптират постройките към околната среда – скалите  били използвани в строителството или превръщани  в скулптори, а през каменните канали  била прокарвана вода.

Не по-малко спорна е ролята на Мачу Пикчу. Очевидно той не е бил оживен и гъсто населен град. Не повече от 1000 човека са живели в откъснатия, тайнствен град. При разкопките Бингам е открил общо 135 мумии, от които 109 на жени. Това кара Бингам да предположи, че Мачу Пикчу е бил дом на Аклас – Девиците на слънцето. Според съвременните теории, Мачу Пикчу е бил церемониален град, който е служел като кралска резиденция и религиозен комплекс или светилище на кралската фамилия и жреците. В мистерии е обгърнато напускането на Мачу Пикчу от коренното му население. Мачу Пикчу така и не е открит от Испанските конкистадори. Сред предположенията са тежка суша, пожар, гражданска война, епидемия. Изглежда градът просто е бил напуснат, без да е ясно къде са отишли хората, без насилие и сякаш без причина. Историята на обитателите на Мачу Пикчу остава една от световните мистерии.

 

Столетие след откритието на Хайрам Бингъм, Мачу Пикчу вече не е изгубеният град на инките, а е едно от най-посещаваните места в света. Факт, който кара властите на Перу да се замислят за опазването му, като се има предвид големия наплив на туристи.

За информацията и оформлението на постига, посветен на Мачу Пикчу. Едно далечно за нас и непознато място, съхранило забележителните постижения на инките в областта на градоустройството, строителството и архитектурата, загадка за съвременната наука.
Благодаря!

Благодаря за признанието!