Германецът Валдемар Юлсруд (Waldemar Julsrud), живеещ в Мексико, се занимавал с търговия на железария в Акамбаро (Acбmbaro) – малко градче на 300 km северно от Мексико сити. През юли 1944 година той се разхождал склоновете на хълма Ел Торо и забелязал някакви парчета керамика, подаващи се от почвата. Археологията била негова страст. Познавал добре древната мексиканска култура и затова веднага разбрал, че тези керамични фрагменти не може да се причислят към никой известен период. Започнал внимателно разкопки и поставил началото на прочутата колекция, впоследствие попълнена от сина му, а след това и от внука му. В крайна сметка колекцията наброявала 37000 артефакта. Най-многочислени били глинените статуетки, ръчно моделирани и изпечени на открит огън. Друга група съставлявали каменните скулптури, а третата – от керамика. Удивителен е факта, че в цялата колекция няма дублирани фигури и че всяка една от тях е уникална. Размерите им варират от десетина сантиметра до 1 m височина и 1.5 m широчина. След смъртта на Валдемар Юлсруд опакованата колекция заемала 12 стаи в дома му. В колекцията имало множество статуетки, представляващи пълен набор на човешките раси: монголоиди, африканоиди, кавказки тип, полинезийски тип и т. н. Но не това превърнало колекцията в сензация на века. Около 2600 статуетки изобразявали динозаври. Разнообразието на типовете динозаври предизвикало истинско изумление. Всред тях били добре известните на науката тиранозавър рекс, плезиозавър, брахиозавър, игуанодон, птеранодон и много други. Имало огромно количество статуетки, които учените не могли да идентифицират, в това число и крилати динозаври-дракони. Поразително обаче било, че колекцията съдържала значително количество скулптурни изображения на хора заедно с динозаври, сякаш те са живяли заедно в най-тесен контакт. Бил показан целия спектър на взаимоотношения: от стълкновения между двата вида до използването на динозаврите като опитомени животни. В по-малки количества били представени отдавна измрели млекопитаещи. Групата скулптури, изобразяваща заедно хора и динозаври, била главна причина за премълчаване и дискредитиране на находката. Тези изображения влизали в непримиримо противоречие с цялата съвременна научна мисъл. През 1947 Юлсруд публикувал със собствени средства книга, описваща находката му. През март 1951 американският журналист Лоуел Хармър (Lowell Harmer) публикувал репортаж за Акамбаро и за разкопките на хълма Ел Торо в Los Angeles Times. След него, през юни 1953 Уилиам Ръсел (William Russell) също публикувал материал за разкопките на Юлсруд със снимки от работния процес. Той не се съмнявал изобщо в автентичността на намерените предмети. Въпреки това академичният свят мълчал и не проявявал заинтересованост. В 1972 Артър Янг (Arthur Young) изпратил две статуетки в Пенсилванския музей за термо-луминисцентен анализ, чрез който там определили възрастта им на около 2700 пр. н. е. Всеки образец бил тестван 18 пъти. Решаващ прелом в признаването на автентичността на колекцията на Юлсруд настъпил благодарение на деятелността на американски изследователи: антрополога Денис Суифт (Dennis Swift) и геолога Дон Патън (Don Patten). Благодарение на активната им дейност бил открит специален музей и част от колекцията била изложена най-после като постоянна експозиция в Музея в Акамбаро на името на Валдемар Юлсруд. Така днес изложените образци вече са достъпни за широката публика. Но кой е автора им и къде той е видял обектите, които е изобразил, си остава загадка.

Фигурки от колекцията

 

Waldemar Julsrud (1875 – 1964)

Музеят в Acбmbaro, Guanajuato