През 1835 видният български възрожденец Неофит Рилски със светско име Никола Поппетров Бенин (1793 – 1881) издава в Крагуевац, тогавашната столица на Княжество Сърбия, една малка книжка, озаглавена Болгарска грамматiка. Тя се явява всъщност и първата българска граматика. Неофит Рилски е един от най-забележителните просветни дейци на Българското Възраждане. Става монах през 1811 и получава името Неофит. Бил наречен Рилски заради своето служене в Рилския манастир, където е бил и игумен. Той е авторът и на първия български глобус от 1836. През дългогодишната си богата книжовна дейност издава много учебници и учебни пособия, превод на Новия завет, речници и христоматии. В 1851 излиза неговата “Аритметика”. Освен като книжовник, е известен и като учител. Както личи от дългото заглавие на граматиката, тя е специално създадена и предназначена за откритото на 2 януари 1835 първо българско взаимно училище в Габрово, известно като Априловската гимназия, където Неофит Рилски бил за кратко учител. Тя е първата системна българска граматика, която е смятана за начало на граматичната традиция на новобългарския език. Под нейно влияние се развива нашата учебна граматична литература през първата половина на ХІХ век. Тя е помагало за обучението по български език и се ползва като учебник в почти всички български училища през този период. Точният тираж на книгата не е известен. Знае се обаче, че авторът е получил 387 екземпляра. Братя Мустакови, които спомогнали за издаването ѝ, изпратили на Габровското училище 535 екземпляра. Самият Неофит Рилски е изпратил екземпляри от граматиката на много места из цяла България, където се създават училища по взаимоучителната метода. Габровската гимназия също разпространява над 400 броя. Екземпляр от граматиката получил и украинския учен Юрий Венелин, който му бил изпратен от Васил Априлов. Те двамата оценяват високо книгата. В същото време изтъкват и някои нейни недостатъци като първи опит. Неофит Рилски не се съгласява с някои мнения, но приема част от критичните бележки. Поради липса на печатница в България той прави ръкопис с Допълнение към граматиката си. То не е отпечатано, а се е преписвало и подвързвало заедно със самата граматика. Известни са няколко такива преписа на Допълнението към граматиката. В “Болгарска грамматiка” е направено първо цялостно подреждане и класифициране на важни граматични особености на българския език с оглед на училищните нужди през Възраждането. Фототипното издание на “Болгарска грамматiка” на Неофит Рилски може да бъде разгледано онлайн ето ТУК.