Христаки Павлович (1804 – 1848) е първият, който осъвременява “История славнобългарска” от 1762 на Паисий Хилендарски. През 1844 той подготвя и издава едно разширено издание, което е отпечатано под името “Царственникъ или исторiя болгарская”. Пълното заглавие на книгата е “Царственик или история болгарская, която учи от где са болгаре произишли, колко са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и под иго попаднали, из Мавробира латинского, Барония, Йоана Зонаря, Буефира французкаго, Теофана греческаго, светаго Евтимия Терновскаго, светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрано. Издание первое. У Будиму, 1844”. Известни са осем преписа на труда на Отец Паисий: Еленски, Габровски, Змеевски, Котленски, Кованлъшки, Петко Рачев Славейков, Софроний Врачански, Фотиновски. Някои преписвачи на Паисиевата История постепенно започнали да преправят и допълват оригиналния текст. Христаки Павлович прави нещо повече: Той не преписва дословно известните вече преписи, а систематизирано, достъпно и ясно излага българската история, отстранява повторенията, размества хронологично историческите разкази, за да очертае ясната връзка помежду им. За кратко време Царственикът е разпространен между хората и училищата и така става първата българска печатна история и първият български учебник по история. Всеки грамотен българин я научавал наизуст и след това я разказвал на тези, които не могат да четат. Специално място в Царственика заема лъвът като символ на българите в Глава ІІІ “Знамение на болгарских хоругвах”. Непосредствено под заглавието е изобразен българския герб с лъв. Фототипното издание на “Царственникъ или исторiя болгарская” можете да разгледате онлайн ето ТУК.