Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2017 09:55 - Що за хора са руснаците?
Автор: laval Категория: Лични дневници   
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 02.11.2022 13:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В допълнение към предходния ми постинг Рус и Московия реших да публикувам в блога си линкове към две статии на Росен Янков от 23.05.2015 във вестник 24 часа. Втората статия:

Що за хора са руснаците?

image

Защо всички славяни се разбират без преводач, а само руснаците не схващат какво им се говори на някой славянски език? Дори езиците от собствената им група - беларуски и украински, са непонятни за руснаците.

Защо Русия се отнася пренебрежително към уж братския украински език и не го е преподавала никога, и сега не го преподава в училищата? Защо руснаците в Източна Украйна не желаят да го учат, отричат статута на украинския като официален език на държавата им и се цепят от нея?

А това е езикът на древния Киев, Майката на руските градове, Покръстителя на Русия

Той е в сърцевината на самата руска същност!

Откъде е този странен за славяните руски сепаратизъм, нежеланието да признаеш общите си корени с Беларус и Украйна и с Великото литовско княжество?

Отговорите на тези въпроси са в историята на руския език, който с голямо напъване може да се нарече руски и с още по-голямо - славянски.

През 2006 г. историкът Вадим Ростов публикува статията “Неруският руски език” и с нея отвори дебат по отдавна потискани теми. А именно - що за хора са руснаците, откъде са се взели, що за език е руският, кой е техният хан Аспарух - първосъздателят, и пр.

Преди всичко трябва да се има предвид, че Русия не е поначало славянска държава. От огромната й територия само три области - Брянска, Смоленска и Курска, са населени със славяни от древността. Обитавало ги е племето кривичи от балтийската група.

Славяни в останалата част от Европейска Русия не е имало никакви

Тя е била населена от угро-фини при Великото преселение на народите. До ден днешен тя се обитава от потомци на угро-финските племена чуди, мордовци, пермци, вятичи, мурома и др.

В историческата област Московия например всички топоними са фински: Москва, Рязан (Ерзя), Суздал, Вологда, Кострома, Тула и др.

Тези земи са нападани и колонизирани от воините на Рюрик, чиито набези през река Лаба (Елба) зачестяват в края на IX век. Те строят близо до Ладога укрепения град

Новгород, който е проекция на вече изградения на Лаба Староград (днес Олденбург)

Но тези колонисти са били твърде малко. Дружините им са държали укрепените селища, основани от викинги, нормани, датчани и шведи. Именно тази верига от крепости се нарича в началото Рус. 90-95% от населението около тях обаче е било неславянски туземци, покорени от по-цивилизованите им окупатори.

Езикът на тези колонии е бил славянско койне, пише Ростов. Тоест това е бил езикът на общуването между много племена - всяко със свое наречие и език. С времето местното население го усвоява. Според руския лингвист акад. Александър Янов този процес в Новгородска област е продължил 250 г. Той анализира езика на Брестките грамоти, който от саамски постепенно добива черти на индоевропейски език. Появяват се флексии (представки, наставки и окончания, носещи смислови нюанси). Още по-късно той се развива като синтетичен (с падежи) славянски език.

Нестор, летописецът на Киевска Рус, пише в “Повест за изминалите години” (1113 г.), че саамите от Ладога постепенно научили славянския език на Рюрик и почнали да се наричат “словени”, т.е. “словесни”, “говорещи”. За разлика от “немците”, които са “неми”, т.е. неговорещи словото.

Етимологията на думата “немец” е позната в науката от столетия. Изложена е и художествено от Хенрик Сенкевич в романа му “Кръстоносци”. Това е величествен епос за битката при Грюнвалд през 1410 г., където полско-литовска войска разгромява Тевтонския орден. Там за втори път след битката при Одрин през 1205 г. кръстоносците са разбити от славяни. В романа Збишко от Богданец обяснява защо тевтонците са

“немци” - защото не говорят, неми са и

бръщолевят нещо неразбираемо, което за Збишко, а и според шляхтича Юранд от Спихов, не е човешки говор. (Всъщност “славяни” няма връзка с думата “словени”. Тя произлиза от праславянската форма “склавени”.)

След ладожките саами славянското койне става разбираемо и за северните угро-фински племена: мурома, вепси, чуди и др. Но при тях този процес отнема повече време. При най-южните - мордовците в района на Москва, възприемането на славянското койне се проточва чак до времето на Петър I. Тук-там и днес са съхранени туземни езици - например ерзя в Рязанска област и финското наречие на вятичите. А характерното за Централна Русия “окане” погрешно се определя като праславянска черта на руския език (в думи като “роспись”). То е особеност на финските диалекти и всъщност е довод за незавършената славянизация на тези земи.

И още един довод, но неезиков - лаптите са чисто фински атрибут. Славянин лапта не обува. Славяните носят чизми, цървули, обуща, ботуши, гамаши и пр., но все от кожа. Докато всички угро-фински народи са носели лапти. Руснаците също са на лапти, и то чак до времето на Сталин. Дори днес в Северна Русия по замръзналата земя се ходи по-добре с лапти. Само на 90 км северно от Москва

има села, в които калта се гази само с лапти

За цели 3 века по време на Златната орда населението на Московията се подсилва с етнически сродни угро-фини, монголи, татари и др. Това е и периодът на най-силно влияние на тюркските езици върху руския, както и на най-голямо азиатско влияние в Русия.

Пример за него е книгата на Афанасий Никитин “Хождение през три морета” (XV в.). В нея авторът изведнъж преминава от славянското койне в Твер на езика на ордата и завършва благодарствено:

“В името на Аллаха Милостивия и Милосърдния и на Исуса Духа Божий. Аллах е велик...” и продължава: “Бисмилля Рахман Рахим. Иса Рух Уалло. Аллах акбар. Аллах керим.”

В онези времена религията на ордата и на Московията е обща - хибрид от ислям и християнство (ереста на арианите, които почитат поравно Исус и Мохамед). Разделянето по верски принцип става чак през 1589 г., когато Москва приема православния канон с посредничество на български духовници и книги, а Казан - чистия ислям.

През Средновековието в Московията се говорят няколко езика:

- славянско койне като език за връзка на княжеските елити с угро-финските туземци;

- тюркски наречия за религиозни нужди по време на Ордата, а и след като Иван Грозни сяда на трона;

- български език, на който е написана православната религиозна книжнина.

Тази смесица става основа на съвременния руски език. Лексикално той съвпада едва 30-40% с другите славянски езици, при които лексикалното съвпадение е 70-80%. Съветските езиковеди обаче, а и днешните руски лингвисти сочат два извора на руския език: народния говор и старобългарския в църковнославянска редакция. Но народният говор изобщо не е славянски, а е славяно-финско койне с големи тюркски и монголски примеси.

Трети език в Русия днес е литературният руски. Той обаче не възниква от жив език, а е кабинетно изобретение на Михаил Ломоносов, на Теофан Прокопович и на Александър Сумароков. Той е някакво “есперанто”, основано на изброените езици.

Това обяснява защо руският е по-близък до езиците от южната славянска група - български и сърбохърватски, отколкото до езиците от уж своята източна група - украински и беларуски. Не е ли странно да е така, при положение че

Русия никога не е граничила с Балканите и обратното - винаги е граничила с беларуски и украински земи.

От друга страна, в украинския и в беларуския език почти няма българско влияние. Ако нещо българско в тях все пак се открие, то се оказва привнесена чрез руски балканска езикова реалия.

Работата е там, че в Русия кореняци славяни не е имало освен две малки колонии украински заселници в Суздал през XII век. Славяните в Русия са внесени като роби по време на войните на Московията срещу Великото литовско княжество и срещу Жечпосполита. Само във войната през 1654-1667 г. са поробени няколко десетки хиляди беларуси.

Попиването на славянския език сред туземците в Московията е ставало и чрез религията, която се е опирала на български текстове. Това обяснява защо мордовците в Рязан, Москва, Тула, Кострома, Вятка и Мурманск научават руски през българския - те не са имали свое местно славянско наречие.

По същата причина скромният славянски процент в днешната руска лексика (30-40% срещу 60-70% угро-фински и тюркски думи) не е общ с беларуския и украинския, а е общ с българския. Той е навлязъл в руски през двата периода на южнославянското влияние - Х век при Симеон и Петър и XV в. след покоряването на България от турците.

А в Беларус и Украйна процентът е друг, защото населението е друго - в Беларус наполовина са балти, в Украйна - наполовина сармати. В тях е имало славянски народни говори, които не допускат български думи от църковните книги да се наместят, подменяйки изконната лексика със същото значение.

Шапката на Мономах е тюбетейка

От Иван Грозни насетне Московията претендира, че е наследница на Киевска Рус и на Византийската империя. Доказва го с шапката на Мономах (на снимката вляво), уж подарена на киевския княз Владимир Мономах от дядо му - василевса Константин IX Мономах.

Първият княз на Суздал Юри Дологоруки и митичен основател на град Москва през XI век е шести син на Владимир Мономах. Така самото наличие на шапката в Москва доказвало, че царета й са наследници както на киевския, така и на цариградския престол. По-късно е изработено и фалшиво завещание на Владимир Мономах в полза на сина му Юри Долгоруки.

Всъщност Москва е основана през 1288 г. А шапката на Мономах е преправена златна тюбетейка, подарена в Бухара на Иван Калита, който приема исляма и управлява Москва от 1319 до 1340 г.




Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4100809
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21962