В съвременната славистика продължава да съществува една голяма заблуда и фалшификация. Става дума за източнославянските езици. Според официалното езикознание в индоевропейското езиково семейство съществуват три групи на славянските езици: западнославянски, южнославянски и източнославянски. В западната група се отнасят езиците: полски, кашубски, силезийски, чешки, словашки и лужичко-сорбски (горнолужишки и долнолужишки). Към южната група според лингвистите спадат български с македонската езикова норма, словенски и сърбохърватски, вече разделен на четири официални езика: сръбски, хърватски, босненски и черногорски. В източната група учените слагат украински, беларуски, руски и русински. Точно тук е направена и една от големите езикови фалшификация. В официалната наука лингвистика е възприета една легенда, която се състои в това, че някога в миналото е съществувал някакъв древноруски или староруски език, от който са произлезли тези четири езика. Нещо повече, легендата гласи, че група славянски племена се обособили в земите около езерото Илмен, горните течения на реките Волга, Ока и Западна Двина, които били предци на днешните руснаци, беларуси и украинци. Именно там се бил формирал езика, наричан от някои учени общоизточнославянски. Тук лъжите са поне две: първо, по тези северни и източни земи никога не са живели славянски, а угрофински племена; и второ, такъв общ “древноруски” или “староруски” език никога не е съществувал. Истината е съвсем друга. Модерният руски език има коренно различен произход от другите три езика. В няколко постинга вече съм обяснил подробно, че той е един изкуствено създаден език. В държавата, известна като Московия са живели угрофински и тюркски народи, съответно московитският език е бил смесица от угрофински и тюркски диалекти с много малко славянски думи. През 1721 Цар Петър І решава да стане император и преименува Московия на Русия, като открадва това име от Киевска Рус. Поставена е задача този московитски език да се превърне в славянски език. Михайло Ломоносов е този, който в 1755 съставя първа граматика на новия руски език на базата на старобългарския. Днешният руски език съвпада като лексика на 55% със старобългарския, а като граматика на 70%. Останалите 45% от речниковия състав са думи с угрофински и тюркски корен. В този смисъл далеч по-правилно е той да бъде причислен към южнославянските езици. Що се отнася до беларуски, украински и русински, те наистина са произлезли от един общ език и това е рутенският език. За начало на този език може да се смята Киевска Рус. Тя заема изцяло територията на Беларус и по-голямата част от украинските земи. През ІХ век в земите на Беларус живеят племената на антите: драговичи, радомичи, кривичи и на балтите, а в земите на Украйна антите: поляни, древляни, северяни, уличи, тиверци, дулеби и редица други племена, населявали Стара Велика България. След приемане на христианството официален и църковен език става старобългарският. Той обаче се различава от диалектите на местните анти (славяни). Разговорният им език, това е руския език, но на Киевска Рус, който е известен още и като рутенски (Ruthenian). На запад наричат тази държава на латински Ruthenia. Този език е простонароден в противовес на използвания в църквите старобългарски. Дори след разпадането на Киевска Рус и по време на татарската власт той продължава да се използва. Чак през ХІІ век на картата се появява Великото Литовско Княжество, което постепенно обединява по-голямата част от днешните земи на Украйна и Беларус. В тази държава на славяни и балти (пруси, литовци, латвийци) рутенският език продължава да се развива. След обединението на Литва и Полша в Жечпосполита през 1569 той дори става литературен и официален език в източната част на огромната държава, обаче изпитва силно влияние от страна на полския език. През 1795 Жечпосполита била разделена между Прусия, Австрия и Русия. По-голямата част от Беларус и Украйна се озовават в Руската империя. Независимо от това, някъде докъм 1800 се появяват на бял свят два нови литературни езика: беларуски и украински, които произхождат от рутенския. Писмената традиция на беларуския под влияние на полския език първоначално възниква на латиница, докато при украинския тя е на кирилица. В Руската империя, както и в СССР беларуси, украинци и русини били подложени на нечувана асимилация с оглед да бъдат превърнати в руснаци. По-голям късмет са имали беларусите, украинците и русините, останали да живеят в Австроунгарската империя. Те могли да запазят езика си в далеч по-голяма степен. През 1918 Бранислав Тарашкевич кодифицирал беларуския език с нов правопис, наречен на негово име тарашкевица. Той бил заменен през 1933 в СССР с друг правопис. В резултат на силната асимилация днес в Беларус се използва повече руски, отколкото беларуски. Днес на беларуски говорят 3.2 милиона души в Беларус, Полша и Литва. Едва 11.9% от беларусите използват ежедневно беларуски, а 50% дори не го владеят писмено. Подобно е положението в Украйна. Тук са били заселени значителни маси руснаци в Източна Украйна, което довежда до днешното положение на агресия от Русия. Днес украински говорят 47 милиона души в Украйна, Полша, Словакия, Румъния и Молдова. Самата Украйна е разделена на 2: украински се говори в западната част, а пък в източната преобладава руския. Използва се и смесения език суржик: украински с доста руски думи. Що се отнася до русинския език, на него днес говорят 610 000 души в Украйна, Словакия, Полша, Унгария, Австрия, Сърбия, Хърватия и Румъния. Във всички страни той е признат официално и има статут на малцинствен език с изключение на Украйна, където е смятан за диалект на украинския. Наистина русинският е най-близък до украинския и донякъде до словашкия и за него все още се спори дали е източен или западен славянски език. Впрочем и трите езика: беларуски, украински и русински приличат доста на полски, словашки и чешки от западнославянската група и затова би следвало да бъдат в една и съща езикова група. Ето защо езиците, които произлизат от рутенския: беларуски, украински и русински имат много малко обща лексика с руския език, а още по-малко общ произход и не могат да бъдат слагани в една група. Това е и причината руснаците въобще да не могат да разбират добре тези езици. Напоследък чета мнения на разни русофили, включително Божидар Димитров, че беларуският и украинският били изкуствени езици. Надявам се добре да съм обяснил още веднъж, че това са стари езици на народи с дълга история, а изкуствен език тук е единствено само руският.
|