Един от незаслужено забравените българи е Гаврил Кръстевич от Котел с рождено име Гандю Кътюв Баюв (1813 – 1898). Учил в Цариград и Париж. През 1844 завършва “Право” в Сорбоната. Работил като секретар на Стефан Богороди. От 1850 започва кариерата си в османската съдебна система. Първо е съдия, а после и член на Върховния съд. Става автор и на Търговския закон на Османската империя. Кръстевич е известен и като възрожденски просветен деец и историк. От 1871 е почетен член на Българското книжовно дружество (бъдещата БАН). Той е учредител и на Българската екзархия. Съединението го заварва като губернатор на Източна Румелия. В 1869 в Цариград издава І том от своята “Iсторiя блъгарска”. В него развива своята теория за произход на българите от хуните. Подготвил ІІ и ІІІ том от труда си. В тях разказва за Канас Юбиги Кубрат, заселването на българите по Дунава и Първото българско царство чак до 1041 (въстанието на Петър Делян срещу Византия), но се отказва да ги издаде поради острата критика от страна на Марин Дринов срещу хунската му теория. Той проследява подробно политическата история на военно-племенния съюз на хуните, който нарича “Независимо Унско царство” от края на ІV век до 475, когато по негово мнение то окончателно се разпада. Книгата е относително голяма като книжен обем (337 страници текст и 150 страници научен апарат). Тя представя всички основни събития за движението на хуните в Източна и Централна Европа и войните между Хунския съюз и Източната и Западната Римски империи, за които има писмени сведения на средновековните хронисти. Кръстевич е воден от идеята, че в тези събития пряко участва българската племенна общност и гледа на шеметния възход на хунската държава като на неделима част от историята на българите. Така той извежда тезата, че днешните българи са преки потомци на тогавашните хуни, но не ги смята за монголи или татари, нито за фини или чуди, а за “чисти славени, които говорили и тогаз както и днес язик чисто Славенски” или за него хуните и българите са славяни. Неговата теза за хунобългарите остава изолирана от средновековната българска история макар и други учени също да са проучвали тази тема. Въпреки това книгата на Гаврил Кръстевич дава на възрожденската ни интелигенция много исторически знания за богатия на събития V век въз основа на обилен изворов материал. Днес тезата за идентичност на хуни и българи се лансира отново, особено с кимерийската теория. Много съвременни историци са на мнение, че третият син на Атила Ернах е Ирник от Именника на българските владетели, а самият Атила е Авитохол. Хуни и българи обаче често се посочват като различни народи в множество извори. Който желае, може да разгледа фототипното издание на “Iсторiя блъгарска” ето ТУК.

Гаврил Кръстевич