Правилната ориентация е нещо много важно както за хората, така и за държавите. В природата ориентацията се осъществява чрез компас. Какъв обаче трябва да е компаса, когато се касае за геополитическа ориентация? Сентенцията “Поуката от историята е, че никой не си взема поука от историята” за съжаление е вярна. Това сме го изпитали на наш гръб. На два пъти през ХХ век България се оказва на губещата страна в световните конфликти. След това, не по наша вина пак се озовахме в губещия лагер, загубил Студената война. Не ни утешава факта, че с една салфетка страната ни беше подарена на най-големия сатрап в човешката история. Днес България за пръв път в своята нова история има правилна геополитическа ориентация. Тя беше приета в клуба на богатите демократични страни от Европа и Америка, макар и с компромиси. Уинстън Чърчил е казал: “Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност се казва, че тя е най-лошата форма на управление с изключение на всички останали форми, опитвани някога.” Досега обаче няма измислено нищо по-добро от демокрацията с всичките ѝ кусури. Тя преди всичко е ценности. На мен не ми харесва никак термина “евроатлантически ценности”. Мисля, че няма такива. Има общочовешки и христиански ценности. Ценност са десетте божи заповеди, ценности са животът, свободата на личността, свободата на словото, свободната конкуренция в пазарна икономика, свободата на избор, свободата на пътуване и други такива. Противниците на европейската интеграция на България често използват термина “еврогейски” ценности, за да ги противопоставят на някакви измислени православни ценности, с които да обосноват избора и преориентацията към Евразия. Вярно е, че правата на групата хора ЛБГТ се преекспонират на Запад, което отблъсква много българи. Решението на този проблем е, че ЛБГТ не трябва нито да бъдат дискриминирани, нито пък привилегировани заради сексуалната си ориентация. Това е толкова просто. Колкото до Евразия, аз мисля, че съм живял в тази среда до 1989 и нищо от нея не ми харесваше по никакъв начин. Който иска да се връща в миналото, има лесен начин: чемадан, вакзал, масква. Аз лично не желая дори да си спомням за това време или безвремие. Чувствам се освен българин и европеец. Искам да съм част от модерния свят на свободни хора. Затова не харесвам непрекъснатото лавиране на управляващите между свободния свят и този на евроазиатците. Затова съм силно притеснен от доста голямата икономическа и политическа зависимост от Русия и нарастващата активност на разни русофилски кръгове. Тази зависимост е пряка заплаха за европейското бъдеще на България и нейния просперитет. Виждам, че това се споделя от все повече хора в България, които искат ние все някога да станем средноевропейска държава с приличен стандарт на живота. Затова е необходимо евразийските апологети да бъдат озаптени, зависимостта ни да бъде намалена, а компасът ни винаги да сочи към Европа.