Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2017 20:41 - Името на храма
Автор: laval Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1608 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 22.08.2017 22:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В самия център на София се издига величествено най-големия православен катедрален храм на Балканския полуостров. Той носи името на чужд светец, който никога е нямал нищо общо нито с България, нито с българския народ. Това име му било дадено, защото Александър Невски бил патрон на руския император Александър ІІ. След бомбардировката на Варна от руската флота на 14 октомври 1915, правителството на Васил Радославов решава да преименува храма на Св. Св. Кирил и Методий. Постановлението на Министерския съвет е от 19 октомври 1915. То било одобрено от Народното събрание на 4 март 1916. Дори русофилът Иван Вазов приветства този акт. През 1920 правителството на Александър Стамболийски връща старото име на храма. Нека да погледнем назад в историята, за да разберем кой точно е този светецАлександър Невски. Според авторите на руската историография той е роден през 1220. Това обаче се оказва лъжа, защото още като дете баща му Ярослав Всеволодович го дава като заложник в лагера на Батий хан. Там той става кръвен брат (чрез кръвна клетва) със сина на Батий на име Сартак, за който се знае, че е роден около 1229 – 1231. Самият Батий хан е роден в 1208. Там Александър носи името Неврюй. Това на практика означава, че Александър не би могъл да вземе участие в битките при Нева през 1240 и при Чудското езеро в 1242 най-малко поради 2 причини. По това време той е бил 10 – 12 годишно дете и освен това тези битки никога не са се състояли. Според руските съчинители на история от ХVІІІ век Невската битка му дава прозвището Невски. Според неруски източници обаче въпросната битка не е нищо повече от обикновен сблъсък с не повече от 30 жертви и вероятно е била нападение на разбойници над пътуващ керван. Истината е, че прозвището Невски реално произлиза от името му Неврюй. Що се отнася до така наречената битка на Чудското езеро, тя вече е истинска фантастика. Според германската хроника, отряд от Новгородското княжество извършил набег срещу група рицари от тевтонския орден. Около 150 тежковъоръжени рицари се втурнали да преследват отряда през заледеното езеро. Тъй като не преценили добре тежестта си, около 20 рицари потънали във водите на езерото и се удавили. Това са двете велики битки, заради които всъщност руската църква е обявила този човек за светец. Нека да проследим историята по-нататък. Докато е заложник, той бил наричан от Батий негов син, което значи потомък на рода на Чингисидите. Като възпитаник на Златната орда той системно провежда нейната политика. В 1247 след смъртта на баща им Ярослав, Александър отива заедно с брат си Андрей в столицата на Монголската империя Каракорум, чийто васал е Владимиро – Суздалското княжество, където Андрей бил определен за княз. През 1251 отива в Сарай, столицата на Златната орда и обвинява брат си Андрей, че присвоява част от данъците, които са дължими на Ордата. В резултат Батий (Бату) хан изпраща наказателна експедиция в 1252, която нанася поражение на Андрей, а Александър става велик княз във Владимир. През 1256 той води военна кампания срещу шведите във Финландия, а в 1259 потушава въстанието в Новгород, като принуждава жителите му да плащат данъци на монголите. Предал на Ордата не само брат си Андрей, но и княз Даниил Галицки и Ярослав Тверски, които решили да въстанат срещу нея. Като награда получил голяма армия, с която поробил много градове. Той бил васал на Ордата и събирал от нейно име данъците от подчинените земи. За единадесет години водил пет наказателни експедиции, като изгорил много села и градове и се прочул с жестокостта си. В името на Ордата той извършвал жестоки изтезания и масови екзекуции, набивал хора на кол, избождал очи, отсичал носове и залял с кръв поробените земи. В различно време Александър е православен християнин, католик е от 1248, а накрая приема исляма малко преди смъртта си в 1263. Самият Карл Маркс го нарича “смес от татарски майстор – палач, подмазвач и върховен роб”. За всичко това Руската православна църква го канонизирала през 1547. Храмът в сърцето на столицата ни днес е кръстен на човек, който е завършил живота си като правоверен мюсюлманин. Както искате го разбирайте, но това за мен е срам и позор и повече от обида за българския народ. Не знам за вас, но моето мнение е, че националният ни храм би трябвало да си върне името от 1916. Същевременно обаче си давам сметка, че страхливите български политици надали някога ще посмеят да вземат такова смело решение, за да не разсърдят, недай си Боже, Русия и най-големият ни храм ще продължи да носи името на този азиатски сатрап и вероотстъпник.

image




Гласувай:
4


Вълнообразно


1. laval - Интересно мнение
22.08.2017 22:21
А какво ще кажете за житията на Кирил и Методий? Те от кого са написани и кога? А за факта, че всичките им ученици са българи? Чели ли сте "За буквите" (О писменех) и какво пише там? Да сте чували случайно, че са българи по произход и за мисията им в Брегалница? За руснаците съм съгласен, но не сте ли се замисляли, че точно руската пропаганда на всяка цена държи да ги изкара ромеи, само и само да не са българи? Знаете ли, че рождените им имена всъщност са Църхо и Страхота и са документирани във Великоморавия? Да, вярно е наистина, че Русия се стреми да унищожи всичко българско, така както унищожиха Волжка България, за да са те великите. Братята са познавали добре и древнобългарската ни писменост и точно това доказва, че са българи и автори на глаголицата.
цитирай
2. laval - Изтритият коментар
22.08.2017 23:05
бе на анонимен, когото реших да пусна тук, за да се види различното мнение, но след моя отговор е решил да го изтрие. Жалко, можеше да се получи дискусия ...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4100301
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21961