Средната класа се ражда благодарение на буржоазните революции и индустриализацията през ХІХ век. Тя заема междинното положение между пролетариата и буржоазията в обществата на Запад. По правило към средната класа спадат занаятчиите, собствениците на малък и среден бизнес, както и на земя, високо платените работници, специалисти, мениджъри и чиновници. В отделните страни критериите за определянето на принадлежността на дадено семейство към средната класа са напълно различни. Истинска средна класа има в страни като САЩ, Австралия, Канада, Япония, в Западна Европа и редица други. Там тя се е формирала повече от 2 столетия. Във всички тези страни средната класа е гръбнака на икономиката и демокрацията. Тези хора създават националния доход, плащат основната част от данъците в бюджета и те определят със своите гласове и политиката на съответната страна. От тях зависи благосъстоянието на страната и народа. Нито една развита демокрация не може да функционира без средната си класа.

Ако изхождаме обаче от европейските критерии, не може да се каже, че у нас има истинска средна класа. Причината, разбира се, е голямата разлика в стандарта на живот между България и западноевропейските страни. Все пак условно бихме могли да приемем, че у нас има средна класа, но по едни доста занижени, нашенски критерии. Според едно такова изследване от 2010 на Института за пазарна икономика с автор Стоян Панчев към средната класа принадлежат 47% от българите или 3.5 милиона души. По моето скромно мнение това е силно завишено число, защото критерият е нетен месечен доход от 2400 лева за четиричленно семейство, състоящо се от 2 възрастни + 2 деца. От една страна, надали в 2010 половината семейства са разполагали с подобни доходи. От друга страна, 1200 € за семейство на месец е просто една смешна сума по европейските стандарти. Пак според мен, доколкото все пак има някаква средна класа също и в България, то тя всъщност е една съвсем тънка прослойка от обществото. На всичкото отгоре с всяка година тя изтънява все повече и повече, независимо дали става дума за обективни или за субективни критерии. Главната причина е факта, че в България практически е много лесно да загубиш добре платената си работа, както и да загубиш бизнеса си (независимо дали е малък, среден или голям) и съответно да минеш в редиците на безработните или на пролетариата. От друга страна в България също е практически невъзможно от средната класа да преминеш към редиците на истински богатите хора в страната. Особено пък без политически протекции. Не са малко и хората, имащи някакъв малък бизнес, които се виждат принудени да го преустановят и да започнат отново да работят на заплата. Много от тях заминават на Запад.

В развитите страни средната класа е социалната база на гражданското общество. Такова у нас на практика също няма, защото я няма и средната класа като критична маса. Тя е в малцинство, а мнозинство са хората, които трудно свързват двата края. За което вече писах във вчерашния си постинг за наличието на две Българии.

В страни като Германия, Франция и Италия се полагат специални грижи за средната класа и особено за развитието на малкия и средния бизнес. По този начин се създават условия тя да разширява своята база, а също и да се замогва. Това е защото ясно се осъзнава нейното голямо значение. В същото време у нас никой не го е еня за това дали има или няма средна класа. Никой не се интересува от това, какви са нейните проблеми. По-скоро елитът на статуквото е заинтересован да няма такава и така никой да не им пречи да осъществяват набелязаните си цели. Знайно е, че по-лесно може да се управлява и манипулира народ, който е съсредоточен в екзистенциалните си проблеми. Което определя и равнището на икономическото и социалното ни развитие. А това поражда и резонния въпрос: Що е то средна класа и има ли тя почва у нас? 

laval - за съжаление си прав във всяка една дума от постинга ти :(
Поздрав
Ицко

С. Панчев е повече прав от мнението на автора.
Ако погледнем географски понятието „средна класа“е различно в различните географски дължини и ширини.

Всеки има право на мнение, нали?

Отново се виждам принуден да напомня, че коментари, които не спазват изискването ми за добър тон, не се допускат в моя блог и ще бъдат изтривани незабавно.