Моето родно училище е “Васил Априлов”, което вече е на повече от 100 години и е едно от най-старите във Варна. Намира се на ул. “Братя Миладинови”. Отваря врати в 1909 като начално училище. Отначало се намира в частната къща на семейство Обрешкови. В следващата 1910 се премества в новата едноетажна сграда на сегашното училище. Разполага с 4 класни стаи. Нарича се Първа Девическа прогимназия. Поради войната от 1915 до 1917 учебните занятия са нередовни. През периода 1919 – 1920 се казва Втора Варненска смесена прогимназия. Вторият етаж е надстроен през 1925 – 1926. От 15 септември 1935 се нарича Втора Варненска средищна прогимназия. От учебната 1950 – 1951 училището е преименувано на Второ основно училище и има 4 класа. От 1952 в него се помещава Училищният институт и училището става помощно към него. В 1961 се пристрояват 3 класни стаи и отделна сграда с физкултурен салон и работилницата по  трудово обучение: дървообработване и металообработване. На 30 май 1967 е открит барелеф на Васил Априлов като патрон на училището. Той е изработен и дарен от известния варненски скулптор и учител Альоша Кафеджийски. В моето родно училище сме учили татко, аз и брат ми. Тримата сме имали един и същ учител по физкултура. Това беше Янев, по прякор Козата. Преподавал е като млад на баща ми, по-късно и на нас двамата. “Васил Априлов” беше училище, прославено със своите плувци, които печелят на републиканските турнири 41 златни, сребърни и бронзови медали. Футболният отбор също беше на 2 пъти републикански вицешампион. Тук прекарахме 9 щастливи детски години: в предучилищната забавачница и от І до VІІІ клас, от които останаха само прекрасни спомени. Помня началната си класна учителка Ботева, а след нея и класната Петкова по география. През 1989 – 1990 в училището е монтирано парно. През 1992 – 1993 е разширен училищния двор и е изградена нова спортна площадка. През 2003 е открит компютърен кабинет, а през 2008 и модерен езиков кабинет. В 2007 цялата материално – техническа база на училището е напълно обновена и макар да е доста старо, днес то е приятно място за учене. През 2009 училището чества 100 години от създаването си. През последните десетилетия в училището влизаме само по време на избори, тъй като в него се намира изборната ни секция. И всеки път пристъпвам с трепет и вълнение тук, където съм започнал образованието си.