Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2022 22:23 - ПРИЗРАЧНО ВИДЕНИЕ - поетичен цикъл
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1757 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 02.10.2022 23:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ЛУДА ПРОЛЕТ






Искреше слънцето, усмихваше се просто.
Разливаше от светлината си в безкрая.
Вълшебен миг - бях сякаш негов гостенин,
напуснал тъжната си малка стая.

И луда пролет в клоните напъпи,
наметнала се с  булчинското бяло.
Невеста бе - от дъждове окъпана,
разтърси буйното си младо тяло.

Приседнах аз на дивната поляна,
живота да усетя как се лее.
Тревички да погаля замечтано.
Стада от агънца край мен да блеят.

Тече си времето забързано. Последно!
През прагове и бързеи отнася
пенливата и непонятна вечност,
чрез пролетта даряваща причастие.













ДЪРВОТО








Ето го Дървото!

Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му
затварят ме във смисъла...
И двамата мълчим.
Не трябват думи.
... Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
Очите му ме гледат от отрязания упор
през дървените си бразди
... И мисълта!
Но аз не виждам нищо зад гърба щ.
Живял съм цял живот в това Дърво,
отсечен съм със него и кръвта
навярно е попила във пръстта
засъхнала в гримасата на корените...
 









ЗАКЪСНЕЛИ ВЪПРОСИ










Кой си? -  се питаш.
Отговор не получаваш.
Има ли смисъл
все така
да продължаваш?
През еднаквостта
монотонен да преминаваш?
Неразбран и от себе си
да оставаш?
По пътека странна се движиш.
Облак те догонва -
в сянката му се укриваш.
Зад гърба на вятъра
завет намираш.
Но и това не ти помага.
Защото пустотата
без цел живее.
Целта себе си не разбира.
Онзи, който се вкопчва
в живота
бързо умира.
Риза съхне най-добре в полето.
Животното се чувства най-добре
в гората.
Залезът пада първо в блатата.
Комари политат към слънцето -
кръвта му изсмукват.
Но това после го разбираш.
След свършилото
началото съзираш.
По мълния кой се катери в небето?
Водата в пясък потъва.
Металът в огън се огъва.
Човекът в пръст се превръща.
Небитието
всичко обгръща.
















ПРИЗРАЧНО ВИДЕНИЕ










Последният свидетел на живота
да останеш!
Сам сред тръпката на пълния Апокалипсис.
След всичките човешки същества
(отнесени в небитието)
вълни високи километри
към тебе да прииждат.
Да скриват слънцето
със гриви бяла пяна
под огнените дъждове -
стрели безбройни
на страховития
до нереалност залез...
Кажи, нима не е красиво
завесата на този свят да спуснеш
и мъртвите да ръкопляскат...?
Ужасна тръпка в костите засяда.
Вселената издава странен звук -
една огромна
и издута жаба...
Да видиш божие творение,
напълно как се сляга...!
Руините разсипани
под фантастичен похлупак.
Най-демоничното да тържествува.
Гневът на Другия - отсрещен бряг,
възкръснал за присъда гневна.
Върховен пристъп,
отвеждащ твоята душа
зад всичките химери.
Пространството огънато
в последен  знак...
мистично влизащ
през очите...
до дъното на крехкото ти аз.
Насладата си заслужава
тояжката от неизвестност.
Не, не мисли, а пожелавай -
дано се сбъдне видението ти докрай...
Светът ще си отмине,
а ти на своя Хребет -
самотен призрак,
по пътя си неземен продължаваш...!



Гласувай:
4



1. rosiela - Младене,
02.10.2022 22:47
невероятно хубав цикъл, смислен и интересно поднесен.
Връх:

Пространството огънато
в последен знак...
мистично влизащ
през очите...
до дъното на крехкото ти аз.

цитирай
2. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
02.10.2022 22:54
rosiela написа:
Младене, невероятно хубав цикъл, смислен и интересно поднесен.
Връх:

Пространството огънато
в последен знак...
мистично влизащ
през очите...
до дъното на крехкото ти аз.



Както винаги, много бързо разкри поантата.
цитирай
3. zemja - За философията на живота...
03.10.2022 04:39
Така подбрани в цикъл, стиховете взаимно се допълват и дават отговор на въпросите: 'Кой съм аз и има ли смисъл животът ми?"
След мъчителни размисли се стига до ведрия финал:

Светът ще си отмине,
а ти на своя Хребет -
самотен призрак,
по пътя си неземен продължаваш...!

Философската ти лирика съперничи по сила на любовните ти изповеди, Мисана.
цитирай
4. missana - Благодаря ти за чудесния коментар, Земя!
03.10.2022 20:59
zemja написа:
За философията на живота... Така подбрани в цикъл, стиховете взаимно се допълват и дават отговор на въпросите: 'Кой съм аз и има ли смисъл животът ми?"
След мъчителни размисли се стига до ведрия финал:

Светът ще си отмине,
а ти на своя Хребет -
самотен призрак,
по пътя си неземен продължаваш...!

Философската ти лирика съперничи по сила на любовните ти изповеди, Мисана.


Философията е моята истинска стихия. Много вярно си усетила това.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5038673
Постинги: 2885
Коментари: 18680
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031