The Blue Blog of Lazar :: Боли ме сърцето

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.04.2010 22:00 - Боли ме сърцето

Прочетен: 2119 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 29.09.2016 11:32

Боли ме сърцето. Някои казват, че сърцето не боляло. Не е вярно. Моето си ме боли. Ей така, просто боли. Други ми обясняват, че това е по наследство. Сигурно има нещо вярно в това. Всички мъже от моя род винаги ги е боляло сърцето. Мен обаче ме боли повече. Питам се защо. И си давам много отговори - и всичките те верни. Боли ме например за моята Варна. Тази, която помня от детството си. Нищо, че то беше през т.н. комунизъм. Варна си беше хубава и чиста. Най-чистият град в България. Улиците се миеха с вода, а циганките с метлите минаваха по два пъти на ден по нашата улица. Не помня откога не съм виждал измита улица, освен от дъжда. Сега обаче си имаме табела "Най-хубавият град за живеене в България". Това, вместо да ме изпълва с гордост, ме кара да си мисля на какво дередже тогава са останалите градове у нас. Скоро имаше протест за дупките по улиците. Сякаш Варна е лунен град с безброй кратери. Имаме и кмет, трети мандат. За чудо и приказ. Само дето не знам за какво по напред да се изчервя. Затова, че България на изток била граничела с ТИМ. Или, че от една чашка пада под масата. Последното съм го виждал с очите си. Във Варна всичко е най-голямо на Балканите: най-големият мост, най-големият делфинариум, най-голямата морска градина, дори най-голямата лудница. Дупките ни и те май са най-големите. В една от тях беше паднал цял рейс. Снимката си беше за Гинес. Боли ме за Златни пясъци. Там започнах да се трудя, но сега не мога да ги позная вече. Остава да се загубя в бетонната джунгла от хотели. Навремето познавах всяко кътче. Боли ме за плажа. Него вече го няма, морето го отми. Момчетата от нашата махала сме правили по 100 бани на сезон. Миналата година нямам нито една, защо ли? Боли ме за България. Страната, в която се родих. Нищо, че пак беше по време на същия "най-справедлив строй". Която Емил Димитров възпя в "Моя страна, моя България", а Паша Христова (Бог да я прости, още ми е мъчно за нея!) в "Една българска роза". Не съм носталгично настроен. Не съм и апологет на комунизма, опазил ме Бог! Но нито това е моята Варна, нито това са моите Златни пясъци, нито това е моята България. Вече не се чувствам тук като у дома си. Това не е заради демокрацията. Уинстън Чърчил е казал, че демокрацията е лошо нещо, но до момента човечеството нищо по-добро не е измислило. Боли ме сърцето, защото в родните учебници по история все още се пишат откровени лъжи под диктовката на русофили и панслависти. Боли ме, защото младежта днес почти забрави кирилицата и пише на някаква си латиница с букви като 1, 4 и 6. Боли сме, защото сме Троянския кон в Европа на страна, която българите са я създали. Боли ме, защото никой от младите не знае нищо за Именника, Календара, Авитохол, Ирник, Дуло, Балхара. Че не Тангра ни е бил Бог. Че сме имали древна писменост и велики империи и сме цивилизатори на поне половин Европа. С гордо минало и мизерно настояще. Боли!!!