Прочетен: 1094 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.01.2017 13:44
Koh-I-Noor (на фарси: کوۂ نور) не е най-големия, нито пък е най-качествения, нито най-скъпия диамант в света. Въпреки това обаче той е най-известния, защото има много интересна и дълга история. На фарси (персийски) Кох-И-Ноор или Кох-И-Нур означава Планина от светлина.
Стара индуистка легенда разказва предсказанието на Бог Шива, че който го притежава, ще управлява света, но за сметка на това диамантът ще му донесе само беди и че той ще бъде безопасен, само ако го носи Бог или жена. И наистина за проклятието на диаманта свидетелства историята на владетелите, които са го притежавали. Животът им е изпълнен с войни, насилие, убийства и предателства. Скъпоценният камък има над 2000 години история. Смята се, че е бил открит от роб през 56 пр. н. е. в Индия. Той никога не е бил продаван. В 1304 султан Аладин Хили отнема брилянта от цар Малви и го занася в Делхи. Реално обаче за пръв път диамантът е споменат в мемоарите на узбекският пълководец Захиредин Бабур, основател на Династията на Великите моголи в Индия и султан на Кабул. В 1526 той завладява Индия. Неговият син Хумаюз подарява Кох-И-Ноор на персийския шах и камъкът се озовава в Персия. По-късно той пак е върнат в Индия като подарък. В 1738 персийският шах Надир побеждава Империята на моголите в битката при Карнал и пленява султан Мухамад шах, на чийто тюрбан стоял диаманта. Така става трофей на шах Надир. Когато го видял, възкликнал: Кох-И-Ноор! (планина от светлина) и така дал името му. В 1747 шахът е убит от свои офицери и елмазът попада в ръцете на генерал Ахмад шах Дурани. Един от неговите наследници, Шуджа шах Дурани го подарява на Ранджит Сингх, основател на Империята на сикхите в замяна на помощта му при връщането си на трона на Афганистан. През 1849 англичаните завладяват Пенджаб и конфискуват богатствата на сикхите. Така диамантът става собственост на Британската Източноиндийска компания в Лахор. В 1850 бива предаден на кралица Виктория и оттогава неизменно е притежание на английския кралски двор.
В този момент брилянтът е с тегло 186 карата (37 g). През 1852 принц Албърт нарежда да бъде отново шлифован. След 38 дни обработка резултатът е разочароващ. Камъкът тежи вече само 105.6 карата (21 g). Тогава било решено да бъде поставен в малката корона на Кралица Мери. Така от 1911 насам вече над 100 години камъкът краси короната на британската кралица.
След като Индия става независима държава, тя се опитва да си върне диаманта Кох-И-Ноор, но претенции за него имат имат и други държави като Иран, Пакистан и дори Афганистан.
Koh-I-Noor и британската корона
ЧИСЛА И ДОКУМЕНТИ
БОЙ ПО СИРИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ ПО РЪ...