Банат е област, която е разделена между Румъния и Сърбия. Малка част от нея се намира на територията на Унгария. Там от векове съжителстват много етноси, сред които румънци, сърби, унгарци, германци и българи. Румънският Банат подслонява по-голямата част от банатските българи. Историята на банатските българи е всъщност история на техните преселения. Това обяснява до голяма степен сложната идентичност на тези хора, които са едновременно католици, банатчани, българи и павликяни. Българите в Банат живеят на тази територия от 270 години. Тогава те основават двете свои основни селища – Стар Бешенов през 1738 и Винга през 1741. Българите от Банат се наричат помежду си палкене (павликяни). Те са католици. Идват от България на две вълни – през 1688 след потушаването на Чипровското въстание и в 1726 – 1730 след гоненията срещу българите – католици в Османската империя. Банатските българи живеят компактно в двадесетина селища в двете части на Банат, а именно в Румънски Банат това са селищата Стар Бешенов, Винга, Брещя, Дента и Телепа (Болгартелеп, дн. Колония булгара) и Модош, Бело блато, Гюргево, Иваново, Канак и Стари лец в Сръбски Банат. Освен това банатски българи живеят още в Тимишоара, Арад, Кикинда, Велики Бечкерек, Вършац, Панчево, Сегед, Будапеща. Броят на банатските българи в миналото се е движил между 4000 и 25000 души. Според известния историк на Банат Сентклараи при заселването е имало 4600 българи. Днес банатските българи наброяват около 12000 в Румънски Банат (по официални данни те са 6500) и около 3000 в Сръбски Банат (по официални данни те са 1658). В България живеят около 6000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново, в които те се завръщат след Освобождението на България през 1878. Още около 1000 банатски българи живеят пръснати в Унгария. Така броят на банатските българи общо е около 22 000 души. Нещо характерно за банатските българи е, че те пишат на своя български диалект на латиница. Това е третата писмено – регионална норма на българския език след официалния книжовен български език в България и писмено – регионалната норма в Република Македония на т. н. македонски език. Банатският български език е кодифициран в 1866 от Винганското учителско дружество. Вестникът на българската общност в Банат е “Naša glas” (Наша глас), който излиза на банатски български на латиница. Банатските българи са много важна част от българската диаспора в чужбина.
|